Пролет, всичко цъфти, децата беснеят по площадките, кръвта бушува. Теодор, тъкмо на година и половина, търчи като изоглавен. Явно лъчезарната му усмивка и завидните умения на ровене в пясък, събиране на камъни и тропот на пингвин са се сторили изключително неустоими за съседското момиче, защото – ДА – Теодор го сефтосаха и го нацелуваха онзи ден.
Тя още от сутринта ходеше по него със свити устни, но той си е заплес и му се размина. Тя обаче не се предаде и накрая се обърна към наблюдаващите екшъна майки за помощ, като се настани на детската пейчица и започна да вика: „Тео, седни“. Снахичката ни е набор, но вече говори – какво да ви кажа, отдавна ми е ясно, че жените са по-развити. Тео, разбира се беше зает с неговите си задачи и отново я игнорира, та аз се намесих и го занесох до нея.
Без много много да се куми му лепна една целувка, после бързо втора по челото. Сладури.
Тя – видимо доволна; Той – праснал една тънка ехидна усмивка, колкото ние майките да цъкнем по една снимка с телефона преди да отлети да гони съседската котка. Вълнуващ момент, за нас със съседката – Тео не изглеждаше трогнат.
Малко по-късно се завърза игра на топка, но понеже гаджето не обича да дава играчки и Тео все е ощетен се усещаше напрежение във въздуха. Оказа се, че на момичето не му се е играело всъщност, седна на земята и пак започна да вика: Тео, седни! – само, че този път никой не се отзова. Затова тя бързо предприе друга маневра, която тотално ни зашемети – кой от срам, кой от смях – и си вдигна блузата. Хич не си поплюва.
Теодор на свой ред, като един истински мъж, без да се замисли се втурна с пълни сили, целеустремен да не изпусне момента…да си вземе топката и да избяга в яко дим. Докато спра да се хиля и се сетя, че трябва да го настигна той вече беше преполовил пътя до улицата. А бъдещата тъща на Тео, милата, не знаеше да се смее ли, да се черви ли и само успя да каже: На това му се казва прогрес…
Ще ми се да си спомнях моята първа целувка… Мамо?
Из „В Малките Часове“ – Цвети Христанова
Още от книгата
Теодор – естет и чистник; Майка му – кукувица
Оказа се, че Теодор има силно развито чувство за естетика комбинирано с много силно такова за подреждане по негово усмотрение. От известно време вкъщи си играем на „Кой ми скри гащите“ и ровим в кофите преди да ги изнесем религиозно. Той не просто разхвърля и обръща шкафовете с нагоре краката – ТОЙ пренарежда. Взима тайно нещичко от шкаф А и го намирам (след седмица, месец и дълго почесване) в чекмедже Б.
Мъжът ми подозираше, че аз просто съм изкукуригала, докато не стана свидетел как Тео реши, че ключовете вече ще стоят в хладилника и пред него ги прибра – между доматеното пюре и кашкавала. Книги в печката, чаша в нощното шкафче, шампоанът ми под леглото, какво-ли-не в кофата, мишката на лаптопа във витрината, остатъци храна (за черни дни явно) в кутията с играчките, чехли в пералнята, стотинки и кърпички под дивана, четката му за зъби в гардероба, биберона – при чорапите; всички туби с препарат за пране и омекотител върху табуретката; разума на майка му – през прозореца…
Добре, че се преместихме и трябваше да опаковам всичко, та изскочиха разни съкровища. Теодор, разбира се беше основно действащо лице и при разопаковането. 40 кашона оправих за 5 часа, а последните 2 ми отнеха 3 часа, защото вече бях напълнила няколко от шкафовете и докато вадех от кашоните, той вадеше от шкафовете.
На мама естета го кара и голям чистник. Хваща се за метлата със ставането. Мие, бърше, влачи прахосмукачката, пуска пералнята и печката – мога да се пенсионирам. И тъй като последните няколко месеца беше свидетел на почистване веднъж след изнасяне и веднъж преди нанасяне манията се задълбочи. Наред с мен пъхаше гъби в кофата и миеше пода, търкаше стените (върху току-що залепените тапети) и прозорците. Голям помощник, голямо нещо. Толкова се е вглъбил в почистването, че като свършихме и прибрах кофите и парцалите, той намери начин как да продължава да помага. Намерих го в банята, с куп мокри кърпички до себе си, топеше ги в тоалетната и миеше наоколо…
Из „В Малките Часове“
