ЗНАЧЕНИЕ НА ДEТСКИТЕ СЪНИЩА

Хората прекарват около една трета от живота си в сън, а през една четвърт от това време те сънуват. Сънят има огромно значение, защото ни показва какви сме наистина и какви можем да бъдем, ако опознаем неизползваните си и непознати за нас измерения от същността ни.

Вероятно всеки от нас си е задавал въпроса „За какво служат сънищата?“. Те са абсолютно необходими за душевното и психологичното ни равновесие. Не по-малко важни са от храненето и спането. Отсъствието на сънища може да доведе до афективни и умствени смущения и други неприятни последици.

ЗНАЧЕНИЕ НА ДEТСКИТЕ СЪНИЩА

Сънят е нещо като психологическо дишане – „отдушник“ на много от поривите, които потискаме през деня. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от надеждите, претенциите, желанията. Но най вече – изтиква на повърхността вътрешните ни трудности, като често ни показва как да ги преодолеем. Всичко това е дело на един огромен компютър – нашето несъзнавано.

Човек доста рядко си спомня изцяло съня си, но често се събужда поразен от една или друга негова част. Истината е, че всеки от нас, дори и да не си дава сметка за това, сънува не по-малко от час или два на нощ.

Според Фройд забравянето на съня се дължи на изтласкването му. Това означава, че след като се събуди, човешкото същество изтласква в несъзнаваното тревожните елементи от живота, разкрити му от съня.

Важно условие за разбиране на сънищата на децата е да познаваме възможно най-добре „езика“ на съня. Той е винаги символичен (макар понякога да не изглежда такъв) и никога буквален. Затова трябва да знаем какво означават различните символи. Доказано е, че сънят никога не прибягва до „бинарно“ изобразяване на действителността. Въпреки това, всеки сън притежава голяма вътрешна логика и свързаност.

Красноречив пример за това, че не бива да приемаме сънищата буквално, са многобройните сънища, в които човек убива родител или приятел, изоставя детето си; в които жената е бременна или присъства на смъртта на близко същество.

Какво, обаче сънуват децата? Планини от лакомства, реки от течен шоколад и облаци от захарен памук? Може би. В българския фолклор се ширят дори представи за таласъми, лоши духове и грамадни страшилища, които често предизвикват лошите сънища.

Всъщност, съновиденията просто отразяват истинската ни същност. Те показват скритите ни желания, потиснати намерения и неподозирани страхове. Те са начинът, по който поддържаме връзка с несъзнаваното. Според едни сънищата са мислено продължение на ситуации и проблеми от ежедневието ни, а според други – крият дълбок смисъл и трябва да бъдат тълкувани.

Всички сънища означават нещо, но не всички имат важно значение. Посланията на подсъзнанието ни оживяват всяка нощ. Веднъж са претоварени с наситени образи, друг път мудни или напрегнати, но в някои случаи сме реално потресени от сънищата си и не успяваме да преодолеем тревогата си дълго, след като сме отворили очи. И така, ние сънуваме спейки и спим сънувайки. За да разберем себе си или детето си по-добре, трябва да се вгледаме предпазливо в нощните ни „преживявания“, защото те разкриват тайни, които самите ние не знаем.

Това, че децата са малки, не означава, че не сънуват. Те имат силно развито въображение и нощем изпадат във вихъра на невъобразимото. Можем да се научим да разбираме по-добре детската душевност, ако „заговорим“ на езика на техните сънища. Съновниците не предлагат вярно тълкуване на съновидения, тъй като в тях са представени обобщени значения на универсални символи и архетипи. Поради това, като цяло се разминават с опита и индивидуалното значение на даден символ при всеки отделен човек. Всъщност, ключът към тълкуването на сънищата ни се крие в самите нас.

Родителите често не обръщат внимание на детските сънища. Когато има някакви смущения в съня, те ги отдават на физическа неразположеност на детето. Това не винаги е верният подход, особено ако детето е преследвано от един и същ сън/ кошмар. Ако има начин да надникнем в детската душевност, това е чрез сънищата. Не бива да подценяваме сънищата, които са развълнували детето, а да се опитаме да надникнем зад привидно очевидните причинители на съня.

Детските сънища рядко могат да се анализират като при възрастните чрез свободно асоцииране. Затова имаме нужда от сътрудничеството на детето. Добре трябва да разберем колко важни са сънищата за него. То ги възприема като нещо реално и това засилва интензивността на някои преживяния по време на сън. В неговите сънища се проявяват ранните индикатори за притеснения, страхове, чувство на вина и други негативни емоции, които ние трябва да ограничим, за да се чувства обичано и да расте в атмосфера на сигурност и разбирателство. Така че си струва да се вгледаме в детските сънища.

Първото, което трябва да направим, е да се опитаме да накараме децата да ни ги разкажат. Понякога това е достатъчно, за да ги освободи от някое сериозно безпокойство, дори ако не успеем да разгадаем смисъла на съня. Следва преди всичко да се провери дали един сън не се повтаря редовно, защото това показва наличието на проблем, който е постоянен дразнител за детето. В такива случаи личността на детето „буксува“ и не може да преодолее някакви важни вътрешни или външни конфликти. Това е именно моментът, когато е желателна нашата намеса. Можем да подканим детето да „асоциира“ като го попитаме директно: „Какво ти напомня този или онзи елемент от съня?“. Рисуването е друга благоприятна възможност за случаи с по-малки деца или такива, които не могат да разкажат преживяното в съня си. Ако детето е много малко, родителят може да „изиграе“ с него съня. Разбира се, никое дете (нито възрастен) не би могло да нарисува съня си точно, но с въпроси от наша страна и обяснения от негова, ще постигнем някаква яснота.

Типове сънища

Качеството и сложността на сънищата са различни, в зависимост от възрастта на детето. Светът на малкото дете е съставен от усещания. Така то живее в нещо като постоянен сън – нощните съновидения и дневните мечтания, основани на безграничното му въображение.

Но дори когато в съня на малкото дете присъстват „изтласквания“, те приемат достатъчно ясни образи, за да бъдат лесно разтълкувани. Защото детето, въпреки всичко, не прави голяма разлика между „добро“ и „зло“. То изтласква само онова, което му се струва чудовищно или непоносимо.

Установено е, че повечето от детските сънища принадлежат към някой от следните шест типа:

1. сънища, в които откровено се изразява потиснато през деня желание, вследствие на забрана от страна на възрастните;
2. компенсаторни сънища;
3. сънища, в които прозира страх или тревожност;
4. сънища, изразяващи агресивност;
5. сънища, плод на едиповата ситуация;
6. сънища на отъждествяване с някой от родителите.

1. Можем да си представим, че всички малки деца сънуват неща, чрез които „си отмъщават“ за понесена през деня фрустрация. Сънят им обикновено описва ситуацията такава, каквато е била, без никаква деформация, Едно дете сънува, че притежава играчката, която са отказали да му купят през деня. С други думи, това са сънища „за желанията“ в най-простия им смисъл.

2. Сънищата могат да играят ролята на мощни компенсации. Детето се сънува като много силно; то е пораснало; побеждава всички, станало е богато, обожавано, знаменито. Подобни сънища са особено ярки, когато детето страда – с право или не – от чувство за малоценност, за безсилие, възприема се като отхвърлено, изоставено и т. н.

3. Трябва да правим разлика между съзнателния живот на детето, семейния му живот и игрите му от една страна и несъзнаваните му дълбини – от друга.

Основният страх на човека да не бъде изоставен. Този страх датира от ранното детство. Да те изоставят означава да се озовеш в абсолютна самота на враждебна планета, където си напълно безпомощен. Това е упорит, могъщ страх. Можем дори да се запитаме дали не ръководи повечето човешки действия.

Има много щастливи на съзнателно ниво деца, но дори на тях не им е спестен страха от нищото и произтичащата от него тревога, че могат да бъдат изоставени.

В сънищата на деца от 10 до 14 години изоставянето, самотата и небитието, са представени от напуснати или овехтели къщи, от зимни градини, тишина, тъмнина, черни бездни, пътища за никъде;

След като единствено Майката е способна да ни внуши основно чувство за сигурност, ясно е, че тя лесно може да бъде възприета и като „лоша майка“ (майка, която изоставя). Тогава се явяват следните символи: вещици, жени, които правят черна магия, чорлави жени, всемогъщи жени – съдии. Има и случаи, когато „лошата майка“ е представена от животно: зло куче, върколак, крокодил, огромен кон или всеки друг звяр, усещан от детето като способен да поглъща, да тъпче, да убива.

Понякога „лошата майка“ е заменена от места като гора, в която детето се изгубва, пансион.

Ако бащата е усещан като заплашителен, детето може да сънува въоръжени мъже, великани, бандити. Възможно е и да му се явят опасни „вертикалности“, които са фалически символи; в сънищата на децата между 9 и 12 години това са разклатени долмени, кули, които всеки миг ще се сгромолясат отгоре им и др.

4. Сънищата, изразяващи агресивност, са многобройни. Те могат просто да компенсират чувството за малоценност или слабост и са „нормални“, стига агресивността да не се превърне в носеща колона на личността. Възможно е и да показват зараждаща се у детето параноя. То си въобразява, че му се сърдят, че го гледат, като върви по улицата, че хората са лоши с него, че го подслушват и т. н. Затова се смята длъжно да бъде първо във всичко, никога да не се проваля, да не греши, да не показва слабост; с една дума – да бъде свръхчовек, съвършен във всяка дейност. Това според него е най-добрият начин да не предизвиква чуждите критики, най-малката от които преобръща света му и го изпълва с тревожност.

Точно в този тип сънища направените от детето асоциации трябва да бъдат тълкувани много внимателно; „перфекционизмът“ е един от най-разпространените капани, пораждащи тревожност.

5. Сънищата, породени от Едиповия комплекс, са може би най-многобройни при децата. Честотата им е нормална, тъй като едиповата ситуация е най-могъщата в човешкия живот.

6. Отъждествяването се състои във възприемане на поведението, жестовете, вида, думите на някого, на когото се възхищаваме или завиждаме. Възможно е също детето да подражава на личността на човек, когото мрази (или си мисли, че мрази).

Застрашените деца

Това са деца, чиято афективност е силно разстроена. Затова на техните сънища трябва да се обърне сериозно внимание. Тук е редно да споменем на първо място несговорните двойки, чието неразбирателство поразява детето право в сърцето и помита и малкото сигурност, която е придобило, като в същото време поражда у него страх от изоставяне.

В сънищата на застрашените деца се сблъскваме с изкривяване на действителността. В тях откриваме усещане за „вътрешен вакуум“. Детето се чувства откъснато от нещата, скъсало с тях.

Сънищата формират един непознат свят, до когото всички можем да се докоснем. Някои избират да пренебрегват сънищата си, да ги забравят и да са скептични относно значението им, други стигат да крайна обсебеност от тях, но когато децата ни имат проблем със съня си, трябва да им обърнем сериозно внимание. С малко усилия от наша страна можем да постигнем големи резултати – тревожните сънища може да изчезнат изведнъж само след един обикновен разговор. При упорити кошмари или повтарящи се сънища, които не изчезват с времето или спират за кратко, но след това се появяват отново, е редно да потърсим мнението на психоаналитик.

Автор: Любослава Трайкова
http://kenguru.bg

Leave A Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Общи условия за ползване на уеб сайта. Сайтът използва "бисквитки". Условия за поверителност. Добре. Прочети още...

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close