За майката…

Някога, доста отдавна, едно малко бебенце се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:
– Господи, аз съм толкова малко и беззащитно, какво ще правя, как ще живея на Земята, как ще се справям с всичките трудности там?
Бог се усмихнал и отвърнал:
– Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах своя най-верен и най-добър ангел и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.
А бебето пак попитало:
– Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?
– И за това не се тревожи. Твоят ангел ще те научи на техния език много внимателно и търпеливо, ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите думи, ще ти пее всяка вечер приспивни песни… И така ти много лесно и бързо ще научиш техния език…
Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И отново попитало:
– Господи, тук всички говорят, че на Земята имало много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?
– И за това съм помислил… – отвърнал Бог – Твоят ангел ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това…
В този момент се чул някакъв шум. Като се заслушали, разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва…
Разбирайки това, в последния миг бебето попитало:
– Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?
Бог се засмял и тихо отвърнал:
– Няма значение какво е името.
Ти ще наричаш своя ангел… МАМО!