По 11 българи на ден се диагностицират с рак на белия дроб

По 11 българи на ден или около 4200 души годишно се диагностицират с рак на белия дроб, като 3200 от тях са мъже. Това съобщи проф. Асен Дудов, началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ „Младост“, по време на семинар „Поеми си дъх – за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“. По думите му белодробният рак е начело по брой случаи и по смъртност вследствие на онкозаболявания – у нас и по света.

„Пушенето е доказан рисков фактор, но не е коректно да се абсолютизира. Има и други причини, сред които са азбестът, газът радон, генетичната предразположеност, замърсеният въздух и др. Не е вярно, че само пушачи заболяват от рак на белия дроб. Диагностицираме и пациенти, които никога не са пушили и редовно са ходили по планините. Другият мит е, че повече жени умират от рак на млечната жлеза – напротив, повече жени умират от белодробен рак, докато преживяемостта при рака на млечната жлеза се увеличи много в последните години“, обясни проф. Дудов. Той отправи послание към личните лекари и цялата здравна мрежа – няма възраст, пощадена от рака на белия дроб и тази диагноза винаги следва да се има предвид. Най-младият пациент на проф. Дудов е 21-годишен мъж, и то с напреднало заболяване.

рак

Кои са специализираните методи за диагностика на белодробния рак обясни проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологичното отделение към МБАЛББ „Света София“. Той посочи характерен проблем за България – пациентите да се изпращат директно за хирургия, като се прескачат определени диагностични процедури. „Най-новото в нашата област, с приложение от 2018 г., е конусно-лъчевата компютърна томография с увеличена флуороскопия, която съчетава диагностиката с възможности за лечение“, обясни проф. Костадинов.  В експериментален период е методът роботизираната бронхоскопия, чиито проучвания трябва да приключат до 2022 г.

„Верификацията дали наистина става дума за неопластичен процес, е задължителна в цялостната диагностика“, каза проф. Светлана Христова, началник на Клиниката по обща и клинична патология към УМБАЛ „Александровска“. Тя посочи, че от началото на XXI в. се увеличават аденокарциномите на белия дроб за сметка на плоскоклетъчния карцином, който по принцип е характерен за пушачите. „Канцерогенезата е свързана с нарушения в генома на клетката и тези клетки дават началото на тумора. При рака на белия дроб тези генетични нарушения са много. В момента у нас можем да изследваме 3 биомаркера за определяне на терапията“, обясни проф. Христова. Тя подчерта, че трябва да има вътрешен и външен контрол на всяка лаборатория, която се занимава с такъв тип диагностика. „Патолого-анатомичната диагностика изобщо и в частност тези изследвания не се заплащат от НЗОК, въпреки че не са скъпи – един тест за биомаркер струва 50-60 лв., а същевременно след това се дават хиляди левове за лечение“, добави проф. Христова. Друг проблем за пациентите е, че пътят им в специализираната помощ е хаотичен.

Какви са иновациите в лечението и за приноса на персонализираните терапии говори д-р Красимир Койнов, началник на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ „Сердика“. „Колкото по-ранен е стадият на тумора, толкова повече се прилагат локалните методи за лечение – хирургия. При тумор над 4 см се препоръчва и адювантна химиотерапия – един вид, помощна химиотерапия, за да се гарантира, че няма да останат туморни клетки след хирургията“, обясни той. През последните 10-15 г. и в най-напредналия 4-и стадий навлезе много хирургия, но водещото лечение е лекарственото. Изборът на терапия се прави задължително от мултидисциплинарен екип. Най-иновативните подходи като таргетната терапия са създадени на база генетичните изследвания и удължават живота на болните. „Преди 20 г. нищо не знаехме за генетичните аномалии, а днес изследваме 5-6 биомаркера, които са решаващи за лечението“, каза д-р Койнов и даде пример за успешно лечение с ново таргетно лекарство, разрешено в САЩ през 2018 г., с което туморите намаляват и настъпва пълна ремисия.

Успехи бележат и имунотерапевтичните лекарства. Механизмът на действие на имунотерапията е, че отблокира собствения имунитет да се бори с тумора, обясни д-р Койнов. Той цитира данни от ново проучване, според което с такъв медикамент, който се реимбурсира и у нас от 2 г., се постига 5-годишна преживяемост при близо 30% от пациентите с рак на белия дроб. За сравнение, със стандартна химиотерапия постигаме 5-годишна преживяемост само при 3-4% от болните, уточни д-р Койнов.

Материалът По 11 българи на ден се диагностицират с рак на белия дроб е публикуван за пръв път на Скенер | Сканираме без направление.