КОГА БЕБЕТО ЗАПОЧВА ДА РАЗПОЗНАВА ЛИЦЕТО НА СВОЯТА МАЙКА

КОГА БЕБЕТО ЗАПОЧВА ДА РАЗПОЗНАВА ЛИЦЕТО НА СВОЯТА МАЙКА – ЕКСПЕРИМЕНТ НА КАРПЕНТЪР

Поведението на новороденото, неговият продължителен сън, невъзможност да се движи активно, непрекъснатия плач създават усещане у възрастния, че то е пасивно и не участва в изграждането на връзката със своята майка.

Карпентър провежда изследване на бебета. Поставя лицата на техните майки между абстрактно оформено лице и лице на манекен. Той ясно наблюдава липсата на интерес към изкуствените лица. Когато обаче бебето вижда лицето на своята майка, то видимо показва своето успокоение и задоволство. Експериментът на Карпентър показва, че:

– бебетата могат да разпознаят лицето на своята майка;

– бебетата разпознават гласа й;

– бебетата очакват лицето и гласа да са на един и същ човек – на майката;

– бебетата знаят, че лицето може да се движи – да се усмихва, да говори и т.н.

Така Карпентър прави следните обобщения от своя експеримент:

  1. При 2-седмичните бебета: когато виждат лицето на своята майка и чуват гласа й бебетата показват, че са щастливи; когато виждат лицето на своята майка, без да чуват гласа й – са нещастни.
  2. При по-големи бебета: неподвижното лице на майката поражда у тях безпокойство, а абстрактно оформеното лице и лицето на манекена в експеримента – смътен интерес.

 

Идеята на Карпентър е, че бебето се ражда с ясно изразено предпочитание към своята майка!