КОГА БЕБЕТО ЗАПОЧВА ДА РАЗПОЗНАВА ЛИЦЕТО НА СВОЯТА МАЙКА

КОГА БЕБЕТО ЗАПОЧВА ДА РАЗПОЗНАВА ЛИЦЕТО НА СВОЯТА МАЙКА – ЕКСПЕРИМЕНТ НА КАРПЕНТЪР

Поведението на новороденото, неговият продължителен сън, невъзможност да се движи активно, непрекъснатия плач създават усещане у възрастния, че то е пасивно и не участва в изграждането на връзката със своята майка.

Карпентър провежда изследване на бебета. Поставя лицата на техните майки между абстрактно оформено лице и лице на манекен. Той ясно наблюдава липсата на интерес към изкуствените лица. Когато обаче бебето вижда лицето на своята майка, то видимо показва своето успокоение и задоволство. Експериментът на Карпентър показва, че:

– бебетата могат да разпознаят лицето на своята майка;

– бебетата разпознават гласа й;

– бебетата очакват лицето и гласа да са на един и същ човек – на майката;

– бебетата знаят, че лицето може да се движи – да се усмихва, да говори и т.н.

Така Карпентър прави следните обобщения от своя експеримент:

  1. При 2-седмичните бебета: когато виждат лицето на своята майка и чуват гласа й бебетата показват, че са щастливи; когато виждат лицето на своята майка, без да чуват гласа й – са нещастни.
  2. При по-големи бебета: неподвижното лице на майката поражда у тях безпокойство, а абстрактно оформеното лице и лицето на манекена в експеримента – смътен интерес.

 

Идеята на Карпентър е, че бебето се ражда с ясно изразено предпочитание към своята майка!

Leave A Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Общи условия за ползване на уеб сайта. Сайтът използва "бисквитки". Условия за поверителност. Добре. Прочети още...