КОГАТО ДЕТЕТО ЗАЕКВА
Семействата на децата, които заекват имат редица въпроси и опасения. Целта на тази статия е да Ви отговорим по най-добрия начин.
Какво е заекването?
Заекването се появява, когато естественият поток на речта е нарушен. Когато детето неволно удължава звуци или не е в състояние да ги възпроизведе, или когато повтаря определен звук, можем да говорим за заекване. Този проблем обикновено се появява на възраст между три и шест години. По това време повечето деца развиват сложни говорни и езикови умения, което за тях все още е труден процес. Могат да повтарят думи и фрази или да използват много „И-та“, когато формулират изречението си. Този тип поведение е напълно нормален, защото детето все още се учи.
Но трябва да бъдем наблюдателни дали това състояние се проявява по-често от обичайното. Например, ако в по-голямата част от речта на Вашето дете се среща накъсване на думата (напр. м-мам-мама), повторение на един и същ звук три или повече пъти (напр. т-т-т-т-топка), удължаване на звук за секунда или повече (напр. сссссупа), или дава знаци, когато му е наистина трудно да говори, то тогава е време да се замислим за вземането на адекватни и подходящи мерки.
Каква е причината за появата на заекването?
Причините могат да бъдат много и все различни. Най-важното, обаче, в такъв момент е да не обвинявате себе си, за това, че детето Ви изпитва трудности в говоренето. Това не е Ваша грешка.
Основната причина за заекването може да е свързана с емоционалното състояние на детето (напр. преживяване на стресова ситуация, тревожност, проблеми в/с семейството/родителите и др.).
Скорошни изследвания, показват, че много деца изпитват затруднения в речта, когато започват да учат сложни граматични форми. Ако в семейството Ви има човек, който е заеквал в детските си години, има вероятност детето Ви да е по-склонно към говорни проблеми.
Въпреки че няма точна причина за заекването, то е резултат от затруднение при координиране на мускулите по време на говоренето. Проблемът с координацията е по-скоро неврологичен. Проучвания доказват, че повече от половината деца, които са заеквали като малки, са го „израстнали“ преди пубертета.
Какво да направим, когато детето ни заеква?
Да бъдеш родител е феноменална задача. Да бъдеш майка на дете със специални нужди е наистина голямо предизвикателство. Децата, които заекват могат да изпитват различни объркващи чувства, напр. разочарование от самите себе си, чувство за малоценност, страх от подценяване,подиграване или провал. Те разбират, че имат проблем и това ги кара да се притесняват, да се затварят в себе си и да се чувстват неразбрани. В такъв момент е добре да потърсим помощ от професионалист в тази сфера. Трябва да запазим самоконтрол и да проявим нужното търпение към нашата рожба. Най-важното в тази ситуация е да не обвиняваме никого за случилото се, нито нашето дете, нито нас самите.
И помнете, че понякога несъзнателно подценяваме децата си. Те разбират, знаят и могат много повече, отколкото си мислим! Дори, ако в момента детето не може да изрази директно това, от което има нужда, Вашето внимание и грижа ще бъдат напълно достатъчни и разбираеми за него. Това е комуникацията, която ще го предразположи да проговори без повече проблеми!
Как да разговаряме с детето си:
Говорете с детето си бавно, като правите равни паузи. Изчаквайте няколко секунди между края на неговото изречение и началото на Вашето. Спокойният Ви тон би бил много по-ефективен от всяка критика като „по-бързо“, „повтори пак, не те разбирам“ и т.н.
Намалете броя на въпросите към Вашето дете. Децата говорят по-свободно,ако изразяват своите собствени идеи, а не отговаряйки стриктно на въпрос. Вместо да го разпитвате прекалено много, просто коментирайте това, което Ви споделя детето, като по този начин ще му покажете, че сте го чули.
Използвайте жестове, изражения на лицето, езика на тялото си, за да покажете на детето, че слушате съдържанието на неговото послание, а не начина, по който се изразява.
Отделяйте редовно време само за Вас и Вашето дете. Насочете вниманието си само към него и се съобразете с желанията му. Оставете го само да реши на какво да играе, какво да оцветява или дали му се говори, или не. Дайте му право на свободен избор. Това ще укрепи връзката Ви и ще изгради по-голямо доверие помежду Ви.
Помогнете на всички членове в семейството да се научат как да говорят и да слушат. Децата, и особено тези, които заекват, се чувстват много по-комфортно в спокойна среда, в която ги изслушват и не ги прекъсват.
Обръщайте внимание на начина, по който се държите с детето. Опитайте се да давате знак на детето, че го слушате, че Ви е приятно в неговата компания и че разполагате с достатъчно време да си говорите. Забравете за забележките,критиките,прекъсването и прибързаните въпроси.
Преди всичко, приемете детето си такова, каквото е. Най-мощната сила, която ще му помогне да се справи с този проблем, е Вашата обич и подкрепа!
http://logopedplovdiv.org
