Какво да правим, когато детето се страхува

КАК ДА ПОДКРЕПИМ МАЛЧУГАНА КОГАТО СЕ СТРАХУВА

Съвети от Зигмунд Фройд до Тери Пратчет

Когато детето се страхува, първото нещо, което всеки родител трябва да установи, е дали страхът е реален или ирационален. Реалният страх е страх от нещо, което реално и често непосредствено застрашава детето – друго дете, пуснато куче, стръмен склон и т. н. Ирационалният страх е страх от нещо, което според детето го застрашава, но всъщност няма факти, които да покажат, че това е така. Такъв е страхът от тъмното, куче с намордник и каишка (или от кучета по принцип), от бури и светкавици, от публична изява, от изчервяване и др.

Реалните страхове са здравословни. При тях нашият мозък оценява заплахата и собствените ни сили да се справим с нея. Ако оценката е, че нямаме сили, страхът ни кара да се отдалечим от източника на опасност. Подкрепата при реалните страхове е чисто физическа – застанете между детето и кучето, хванете детето за ръка или пък го прегърнете, за да се успокои. Добре е по-късно да обсъдите застрашаващата ситуация с детето и да потърсите стратегия за избягването й (но не на всяка цена).

Истинските проблеми създават ирационалните страхове. Те са истински за децата, т. е. детето преживява заплахата като реална и мобилизира сили и енергия за защита. Но тъй като няма истинска заплаха, то и защитата е неистинска. Децата започват да се държат неадекватно, да изтощават себе си и околните.

Според психоаналитичния поглед страховете са свързани с емоционалното развитие на детето. Страхът от изчервяване, например има в основата си преживяване на чувство за вина. Страхът от буря, светкавици и други стихийни бедствия е страх от загубата на контрол и в крайна сметка страх от изоставяне. Страхът от кучета е най-често сексуален страх, свързан с лошо разрешаване на задача от възрастова криза.

Важното за родителите е, че тези страхове у децата им са сигнали за влошена емоционална връзка. Това, което може да се направи, е да се подкрепи детето на емоционална основа – не да се укорява за страха, а да му се отправят послания, че мама и татко винаги ще са близо до него, че ще го обичат и подкрепят. Ако страховете са много силни и продължават дълго време, е необходимо да се потърси професионална помощ, преди те да са се превърнали във фобийни страхове.

Един друг подход е подходът на Сюзън Стохелит (героиня на Тери Пратчет). Приемете ирационалните страхове като реални и изработете реални защитни средства срещу тях. За чудовищата могат да се направят капани от кашон, канап или каквото друго ви хрумне. Едни наши приятели чудесно използват парадоксалния подход за преодоляване на страха от тъмното. Те са успели да договорят с дъщеря си, че чудовищата се страхуват от… тъмното. Така че, ако се притесни, достатъчно е да загаси лампата.

Този подход е свързан с много обяснения и разговори с детето. Капаните ще „работят“, но е необходимо да се открие и затвори „входа“, през който страховете идват. Това може да стане само ако откриете какво създава чувство за несигурност у детето и му дадете онази емоционална подкрепа, от която се нуждае.

http://www.bgsever.info

 

Leave A Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Общи условия за ползване на уеб сайта. Сайтът използва "бисквитки". Условия за поверителност. Добре. Прочети още...

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close