Какви мазнини да използваме за готвене?

 

Гответе с животински мазнини като свинска, агнешка, телешка, гъша и патешка мас и лой и др. Най-добре е да правим като бабите си, да събираме мазнините след сготвяне на месото и да ги съхраняваме в буркан в хладилника. Печената патица ще ни даде цяла чаша отлична мазнина с доказан полезен ефект за сърцето. Голямата гъска ще ни осигури чудесна мазнина за готвене за почти половин година. Някои от тези мазнини могат да се купуват и от традиционен месарски магазин. Можете да готвите също така с масло, ги, естествно кокосово и палмово масло. Всички те са здравословни и стабилни – не променят структурата си при нагряване и дори могат да се използват повторно.

Сякаш чувам как задавате обичайните въпроси: „Но не забравяте ли смъртоносните наситени мазнини?

Те не причиняват ли сърдечни заболявания? Животинските мазнини не са ли наситени?“

Това е резултатът от неуморните усилия на хранителната индустрия да се пребори с конкуренцията. А коя е нейната конкуренция? Естествените мазнини, разбира се. От тях не може да се извлече голяма печалба, но преработените масла и мазнини носят купища пари. Затова е в неин интерес да убеди всички, че естествените мазнини са вредни за здравето, а техните преработени, хидрогенизирани и прочее масла са полезни. Тази пропаганда е в действие вече почти цял век — нищо чудно, че мнозина й вярват.

Най-силно набедени бяха наситените мазнини. Как се случи това? Покойната д-р Мери Ениг, световноизвестен специалист по биохимия на липидите, обяснява следното: „В края на 50-те години на XX век един американски учен, Ансел Кийс, обяви, че епидемията от исхемична болест на сърцето се причинява от хидрогенизираните растителни мазнини; по-рано същият човек бе провъзгласил идеята, че вината е на наситените мазнини. Хранителната индустрия бързо откликна на тази заплаха към продуктите си, като подхвана масивна рекламна кампания за затвърждаване на убеждението, че проблемът е в наситените мастни киселини, съдържащи се в хидрогенизираните мазнини… Оттогава насам хранителната индустрия поддържа тези две схващания: че наситените мазнини (а именно, в животинските и млечните продукти) са вредни, а полиненаситените (най-вече царевичното, а по-късно и соевото олио) са здравословни“.

Богатите гиганти на хранителната индустрия харчат милиарди долари за армия от „учени“, които да предоставят „доказателства“ за тези твърдения. Междувременно истинската наука не спира да ги разобличава. За съжаление, индустрията с тази, която може да си позволи да популяризира идеите си в медиите. Истинската наука е твърде бедна за това. И така, населението чува само това, което търговските интереси диктуват.

А каква е истината? Какво ни казва истинската наука?

1. Преработените, хидрогенизираните и готварските растителни мазнини причиняват атеросклероза, сърдечни заболявания и рак . Това е факт, категорично доказан от истинската, честна наука. Всички експерименти с животни за „доказване“ на липидната хипотеза са проведени с преработени животински
мазнини и преработен, окислен холестерол, което ги прави напълно невалидни .

2. Животинските мазнини нямат никаква връзка със сърдечните заболявания, атеросклерозата и рака. Човешката физиология се нуждае от тях и организмът ни трябва да ги приема ежедневно .

3. Наситените мазнини имат протективен ефект върху сърцето, те понижават Lp(a) в кръвта и калциевите отлагания в артериите и са предпочитаният източник на енергия за сърдечния мускул .

Наситените мазнини укрепват имунната система, пазят ни от инфекции и са важен елемент за усвояването на ненаситените незаменими мастни киселини омега-3 и омега-6. Една от най-наситените мазнини, дадена ни от природата, е кокосовото масло. Известно е, че то има чудесни здравословни свойства и терапевтичен ефект при повечето дегенеративни заболявания .

4. Животинските мазнини съдържат не само наситени, но редица други мастни киселини.

В свинската мас се съдържат 45% мононенаситени, 11% полиненаситени и 44% наситени мастни киселини.

В агнешката – 38% мононенаситени, 2% полиненаситени и 58% наситени.

В телешката – 47% мононенаситени, 4% полиненаситени и 49% наситени.

В маслото – 30% мононенаситени, 4% полиненаситени и 52% наситени.

Това е естественият състав на животинските мазнини, които организмът ни усвоява пълноценно, включително наситената им част. Ако искате да разберете колко важна е всяка молекула животинска мазнина, погледнете състава на човешката кърма. Мазнините в нея са съставени от 48% наситени, 33% мононенаситени и 16% полиненаситени мастни киселини. Бебетата се развиват чудесно с това съотношение, в което най-голям дял имат наситените мазнини.

5. Ние се нуждаем от всички естествени мазнини в естествената си храна, а наситените и мононенаситените мазнини следва да заемат най-голям процент от приема ни на мазнини.

6. Опростенческата представа, че консумирането на мазнини води до напълняване, е напълно погрешна. Затлъстяването се причинява от преработените въглехидрати. Мазнините от храната влизат в строежа на тялото – мозъка, костите, мускулите, имунната система и пр. Всяка клетка в организма ни е изградена в една и ли друга степен от мазнини.

Това са фактите, изложени от честната наука. За съжаление, както вече споменахме, повечето от нас никога не са чували за тях. Разпространяването на информация струва пари. Затова голяма част от населението получава предимно сведенията, служещи на нечии търговски интереси. За да се сдобием с истинската, вярна информация по който и да е въпрос, е необходимо да проведем сериозно проучване, а не да разчитаме на „новините“ и „откритията“, разтръбявани от медиите.

 

Откъс от книгата „Здравето на сърцето минава през устата“ Наташа Кембъл-Макбрайд

About Author /

ЛАКТЕСА е бутикова марка функционален чай за подпомагане на желани процеси: чай за увеличаване и поддържане на кърмата, Чай за отслабване, Чай за детоксикация, Чай за поддържане на имунната система. Чай за сваляне на високо кръвно Потърсете ни във фейсбук страницата https://www.facebook.com/lactessa/ --->>> Купете на промоция още сега https://lactessa.com/promotsii-laktesa

Start typing and press Enter to search

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close