Как да накараме децата да слушат?

25 НАЧИНА ДА ГОВОРИТЕ ТАКА, ЧЕ ДЕЦАТА ДА СЛУШАТ

Основната част от дисциплината е да научите как да говорите с децата си. Начинът, по който говорите с тях, ги научава как те да говорят с останалите. Ето няколко начина за говорене с вашето дете:

1. Осигурете контакт с детето преди да се обърнете към него
Преди да дадете указания на вашето дете, клекнете на нивото на очите му и го погледнете, така че да спечелите неговото внимание. Научете го как да се съсредоточава: например “Погледни ме в очите” или “Слушай ме”. Използвайте същия език на тялото, когато детето говори с вас. Бъдете сигурни, че не се взирате непрекъснато в него, така че да си помисли, че по-скоро го контролирате, отколкото че се опитвате да изградите контакт помежду ви.

2. Обръщайте се към детето си
Обръщайте се по име към детето ви “Георги, моля те …”

3. Бъдете кратки
Използвайте правилото за едно изречение: поставете основната заповед/искане в първото изречение. Колкото по-неясно говорите, толкова по-вероятно е вашето дете да стане “глух” родител. Прекалено дългото говорене е много често срещана грешка, когато обсъждаме с децата си някакъв проблем. Това създава усещането в тях, че не сме напълно сигурни какво точно искаме да им кажем. Ако дълго говорите, ще забележете отлив на внимание от неговата страна.

4. Говорете просто
Използвайте прости едносрични изречения. Слушайте как децата комуникират помежду си и си записвайте. Когато детето ви показва незаинтересован вид, значи сте останали неразбрани.

5. Помолете детето да ви повтори молбата
Ако не може, значи е много дълго и много сложно.

6. Направете му предложение, което не може да ви откаже.
Може да обяснявате на 2 или 3 годишно дете с причини, особено, за да избегнете неговото упорство. Например “Облечи се, за да излезеш навън да си играеш”. Намерете причина за вашето предложение, в която детето да открие полза за себе си и да не може да ви откаже. Това ще му даде повод да излезе навън по собствено желание и същевременно да направи това, което искате от него.

7. Бъдете позитивни
Вместо “не бягай вкъщи” опитайте с “вътре се разхождаме, навън можем да тичаме”.

8. Започвайте вашите заповеди с “Искам”
Вместо “слез долу”, кажете “Искам да слезеш долу”. Това работи добре при децата, които обичат да бъдат молени, но не харесват да им се заповядва. Казвайки “Искам”, им давате основание за спазване, отколкото за заповед.

9. „Kогато…тогава.“
“Когато си измиеш зъбките, тогава ще започнем с приказката”. “Когато си напишеш домашното, тогава ще гледаш телевизия”. “Когато”, което означава, че се очаква послушание, работи по-добре от “ако”, когато детето предполага, че има избор.

10. Първо краката, после устата
Вместо да крещите, “Загаси телевизора, време е за вечеря”, отидете до вашето дете и погледайте заедно с него няколко минути телевизия, след което по време на рекламната пауза, го накарайте да загаси телевизора. Отивайки при него вие му показвате, че имате молба, в противен случай децата разбират това по-скоро като предпочитание.

11. Дайте избор
„Искаш ли да си облечеш пижамата или първо да си измиеш зъбите?”, “Червената или синята тениска?”

12. Говорете правилно спрямо развитието на детето
Колкото е по-малко вашето дете, толкова по-кратки и прости трябва да бъдат заповедите ви към него. Оценявайте нивото на разбиране на детето. Например най-често срещаната грешка, която допускат родителите е да питат 3 годишното си дете “Защо направи това?”. Повечето възрастни не винаги могат да отговорят на подобен въпрос, касаещ тяхното поведение. Вместо това опитайте “Нека да поговорим защо направи това”.

13. Говори социално правилно
Не забравяйте, че дори две годишно дете може да се научи да казва “моля”. Говорете с децата си така, както искате те да говорят с вас.

14. Говорете психологически правилно
Заплахите и осъдителното говорене би могло да постави детето в отбранителна позиция. Обвинението “Ти” към детето го кара да мълчи като риба. В същото време обръщението “аз” не носи за детето обвинителен смисъл. Например вместо “ти по-добре направи това…” или “ти трябва да….” опитайте с “Аз бих искал да…“ или “аз съм много доволен когато ти… “. Вместо “Трябва да изчистиш масата” кажете “имам нужда от теб да изчистиш масата”. Не задавайте така въпроса, че отговорът да предполага “не”. Вместо “ще си вземеш ли палтото?”, задайте въпросът така “Вземи си палтото, моля те”.

15. Пишете му
Напомнянията могат много лесно да ескалират в натяквания, особено за претенциозните деца, които чувстват, че нещата, които им се казват ги поставят в позицията на роби. Без да кажете нито дума бихте могли да комуникирате всичко, което искате да кажете. Говорете с бележник и химикал. Пишете забавни бележки на децата си. След това просто наблюдавайте какво ще се случи.

16. Говорете на детето си спокойно
Колкото повече то ви крещи, толкова по-меко вие му отговаряйте. Оставете го да помисли, докато подхвърляте навременни коментари като “Разбирам” или “Мога ли да помогна?”. Понякога вие като спокоен слушател ще му помогнете да се успокои. Ако слезете на същото ниво, ще трябва да се справяте с разгневеността и на двете страни. Бъдете възрастния за него.

17. Заемете позицията на слушател
Преди да наредите на детето ви, възстановете емоционалния баланс, в противен случай просто си губите времето. Нищо не му влиза в съзнанието, особено когато то е в емоционален срив.

18. Повтаряйте това, което сте казали
На малките деца трябва да им се повтаря по няколко пъти. Децата под 2 години имат проблем да анализират вашите указания. Едва над 3-годишните започват да разбират, така че това, което им казвате да влиза в съзнанието им. С увеличаване на възрастта на детето все по-малко ще се налага да повтаряте. Същевременно имайте предвид, че претенциозните деца гледат на повтарянията като натяквания.

19. Оставете детето да ви довърши мисълта
Вместо “не оставяй такава бъркотия” опитайте с “мислил ли си къде искаш да си прибереш нещата за футбол?” Оставете детето да запълни празните полета като по този начин това ще се превърне в траен урок за него.

20. Използвайте правила в рима
“Ако удариш, трябва да се извиниш”. Накарайте детето ви да го повтори.

21. Давайте подходящи алтернативи
Не можем да отидем до парка, но можем да играем пред блока

22. Давайте предварителни очаквания
„Тръгваме си скоро. Кажи чао-чао на играчките, чао-чао на момичетата…”

23. Разговорете “затвореното” дете
Използвайте внимателно подбрани фрази. Придържайте се към теми, които знаете, че вълнуват детето. Задавайте въпроси, които изискват повече отговор “да”, отколкото “не”. Вместо “Имаше ли хубав ден в училище?” опитайте с “Кое е най-хубавото нещо, което ти се случи днес?”

24. Използвайте “Когато ти… се почувствах… защото”
Когато избяга от майката ти в магазина, се уплаших, че ще се изгубиш.

25. Затворете дискусията
Ако по даден въпрос сте категорични, му го кажете. “Не съм си променила решението. Съжалявам“. Така ще спечелите емоции и на себе си и на вашето дете.

Източник: http://www.askdrsears.com/

Leave A Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close