ДВАТА ВИДА ГЛАДУВАНЕ

Оказва се, че съществуват два вида гладуване, съв­сем различни и противоречиви, които често се бъркат.

Първият вид, многократно изследван в медицина­та, е принудителният глад, който разстройва и убива човека, изпаднал в бедствено положение. Това може да се случи при корабокрушение, срутвания в мините, попадане в арктическа, необитаема местност или нещо подобно, където в момента няма никакъв изглед да се намери храна. При това положение може да се изжи­вее истински душевен срив, който да доведе човека са­мо за 3-4 дни до смърт. Нервната система, поставена в екстремни условия, действа разрушително на целия организъм.

Като илюстрация на казаното искам да предам трагедията, разиграла се на френската фрегата „Ме­дуза“. Загубвайки координатите си поради неблагоп­риятно време, на 2 юли 1816 година фрегатата засяда на рифове край бреговете на Африка. Пътниците -149 души – сковават сал и напускат фрегатата. На нея има вода и малко храна, която бързо свършва. Спасените от потъване пътници (реалната опасност вече е отминала) не са и предполагали, че оттук на­сетне ще започне истинската трагедия. Храната е свършена, духовете са възбудени и настъпва истинс­ки канибализъм – хората започват да се избиват помежду си и да ядат телата на убитите. Започват да умират и когато на 12-ия ден идват спасителите, за­варват живи само 12 души, от които 9 – на границата на смъртта. От тях оцеляват само четирима… Комен­тарът е излишен. До 12-ия ден човекът може да ожи­вее не само без храна, а дори и без вода!

Вторият вид глад е доброволното лечебно гладува­не, оказало се приятел и спасител на човека. И когато се дава достатъчно информация, за да достигне тя до всекиго и да се знае, че без да е вредно, човек може да преживее седмици и дори месеци без храна, но лри условие, че има на разположение вода, той ще запази спокойното си душевно състояние. Има ли запазване на душевното спокойствие, винаги се намира изход и от най-тежките положения.

Въпреки че живеем във век на напреднала техни­ка, все още съществуват и корабокрушения, и аварии в мините, и земетресения, и загубвания в арктическа или безлюдна местност, където не може да се намери храна. Хората трябва предварително да са информи­рани за съществуването и различията между тези два вида гладувания.

По време на лечебното гладуване психичното със­тояние на човека е коренно различно от това на чове­ка, който гладува принудително. Когато се прави с лечебна цел – той е на собственото си легло, на топло и под покрив. Само на няколко метра от него има храна, към която той може да посегне – психиката е спокойна, още повече че край него е и ръководещият го лекар. Съвсем друго е положението на изпадналия при принудително гладуване. Около него обикновено цари пълен дискомфорт – може да е студено, влажно, мокро, да няма дори къде да седне. И към това като се прибави липсата на каквато и да е информация и знания за глада, само за два дни той може да изпадне в паника и в сериозно стресово състояние, когато ус­танови, че изгледите да намери храна са безперспек­тивни. Каквото и да е положението, ако човек знае, че той може да преживее не само дни, а седмици и дори месеци без храна, той ще запази спокойствие. Достатъч­но е само да има вода.

Тази информация е необходима на геолози, алпи­нисти и всякакъв друг вид изследователи. Необходима е и на болните с неизлечими заболявания (според мето­дите на традиционната медицина), където често гладът е единственото лекарство.

За съжаление в програмата на Медицинския ин­ститут е предвидено само изучаване на действието на принудителното гладуване. Дипломираният ле­кар няма понятие от действието на лечебния глад. Времето, в което живеем, е обременено с множество сериозни неизлечими болести, за които често единс­твеният лек е само лечебното гладуване.

Списъкът на лекуваните чрез глад болести вече надмина този на болестите, лекувани по методите на традиционната медицина.

 

откъс от книгата на Лидия Ковачева

ГЛАДЪТ – ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО

 

Възползвайте се и от силата на билките!

Чай „26 Билки ДЕТОКС“.

 

 

Чай За Отслабване „26 Билки СЛИМИНГ“

 

ЗДРАВЕТО – ПОСТИЖЕНИЕ ИЛИ ДАР НА ПРИРОДАТА

С поставените дотук въпроси – корекция на хранене­то, гладолечение и живот, съобразен с изискванията на природата, вече са направени и първите стъпки към тър­сене на истинското естествено здраве. Но нека ние, които живеем в общество с изключително^ висок процент на болните (продължаващ за съжаление да се увеличава), да помислим дали сме наясно коя е естествената и ис­тинска форма на здравето и дали все още ще продължа­ваме да се задоволяваме с половинчати понятия.

Но за да изясним този въпрос, би трябвало първо

ДА СЕ НАУЧИМ ДА БОРАВИМ С ТОЧНИ ПОНЯТИЯ,

т. е. когато се каже, че човекът е здрав, той действи­телно да бъде в онова съвършено природно здраве, което му е определила Майката-Природа. Възприе се практиката да се смятат за здрави хора с хронични заболявания, носени на крак, с намалени сили и въз­можности, едва справящи се с професионалните си и битови задачи – и то само защото не са на легло. Около нас изобилстват хора с гастрити, язви, ошипени гръбна­ци, анемии, мигрени и още много други подобни забо­лявания, и те се смятат за здрави. Има ли хронично заболяване, има ли и най-малкото отклонение от нормалното здраве, човекът вече е болен.

Когато има отношение към дребните начални смущения и се погледне на тях с разбиране и необхо­димата сериозност, развиването на по-сериозни фор­ми и усложнения ще бъде избегнато. Създаде ли се у всекиго разбирането какво значи истинско здраве, той ще знае и как да го пази; и при най-малките нару­шения ще е наясно, че здравето му вече е застрашено.

РАЗВИТИЕ НА БОЛЕСТТА. БЕЗСИМПТОМЕН И СИМПТОМЕН СТАДИЙ

Всяко заболяване на кой да е орган има два етапа на развитие. Първият – означен като безсимптомен, преди идването на втория етап, фактически проявява своите симптоми, но те с нищо не напомнят за разви­ващото се заболяване, имащи съвсем друг вид и ха­рактер. С идването на болката болестта е преминала вече във втория си етап.

По този повод д-р Ал. Залманов в своя труд „Тайни­те и мъдростите на човешкото тяло“ пише следното: „Бо­лестта е драма в две действия, от която първото се раз­вива в тъжна тишина и при загасени светлини. Когато се появи болката или каквито и да са други неприят­ни симптоми, това почти винаги е второто действие“, т. е. когато болестта е вече в по-напреднал стадий.

При здрави и добре функциониращи органи хар­монията в тялото е в идеална форма, която се отразя­ва и на външния му вид – красота, заряд от сили и уравновесена психика. Апетитът е добър и вкусът към храната – запазен.

Дори и в най-начална форма заболяването ведна­га дава отклонение от здравия статус на организма. Може да се появи отпуснатост, мързел, вялост, липса на апетит, смяна на настроението, склонност към уеди-няване, затвореност, раздразнителност, трудно съсре­доточаване, изострена чувствителност, затруднено мислене, безпокойство, понижена жизненост, неспра-

вяне с уроците, ако е ученик, и т. н.

Не се ли вземат веднага мерки, леките наглед и не особено тревожни симптоми прерастват вече в по-сериозни – например нарушаване на съня, който ста­ва по-лек, човекът лесно се буди, върти се без причи­на, не може да заспи навреме. Появява се лека умо-ряемост, страх, настъпва промяна в цвета на кожата и тя губи естествената си руменина, заменяйки се с бледност, сивкавост или някакъв неопределен незд­рав тен – изчезва велурената й мекота. Появяват се петна, обриви, пъпки и тя става неравна по структура. Същевременно могат да се появят сенки и отоци под очите, леко зачервяване на клепачите, окапване и омазняване на косата, облагане на езика с бял на­леп и лош дъх от устата, емайлът на зъбите пожълтя­ва или потъмнява – здравият емайл е винаги бял. Първите оплаквания от зъбите вече говорят за общи вътрешни нарушения. С поставяне на първата плом­ба трябва да се мисли за увреждания в общото състо­яние на организма.

Наруши ли се вътрешната хармония в работата на органите, нарушава се и психиката.

Със задълбочаване на заболяването според склон­ностите на болния тези симптоми могат да прераснат в постоянна инертност, нехайство, небрежност, черног-ледство, песимизъм, грубост, страх, конфликтност, его­изъм, загубване на интерес към прякото занимание, мнителност, отчужденост, апатия и т. н. Но всичко трябва да намери разбиране и правилно тълкуване, защото това са отбранителни реакции на вече бол­ния организъм, вложени от самата природа.

Всички тези симптоми отначало не правят впечат­ление, но постепенно започват да се налагат, докато се стигне до добре очертаваща се промяна в психичното състояние. Болният е вече в съвсем друга форма, твърде различна от тази, в която е бил като здрав човек.

Става ясно, че започне ли някакво заболяване, появяват се и първите симптоми – тези на безсимп-томния период, след което и на симптомния. Факти­чески БОЛЕСТТА НЯМА БЕЗСИМПТОМЕН ПЕРИ­ОД. Има неразбиране и незадълбочаване. В началото на болестта симптомите са меки, без болки, търпими. Както винаги природата е добра към човека и съвсем по майчински безболезнено и тихо само напомня, че в организма нещо не е наред. И ако още с появяване­то на първите отклонения се прояви разбиране, вто­рата фаза няма да се развие, а с нея и болестта.

Но тук има нещо, което действително е учудващо: след като вече има конкретно поставена диагноза, се цоявява нехайство за лечение. Много често хора със заболявания като гастрит, язва, запек, хемороиди и още много подобни хронични заболявания може да се чуят да казват: „Аз съм здрав, нищо ми няма, само от време на време ми се обажда язвата“ или „… кръвното ми е високо, ама аз съм си здрав.“ Подобни реплики се чуват често и те говорят само за едно: чудовищно не­вежество в отношението на човека към самия себе си!

Малки, незначителни и невинни симптоми няма, те винаги са тревожни сигнали, които трябва да бъдат веднага ликвидирани и тялото възстановено в нормал­ното здраво състояние. Оставени, с времето те прераст­ват в значими и тежки заболявания.

Но нека като пример проследим развитието на за­боляването язва на стомаха. Преди да се появи язвата, е имало гастрит поне няколко години. А има ли гаст­рит, вече асимилативната способност на стомаха е на­малена – храната е недообработена. Подадената храна за изхранване на останалите тъкани и органи е вече непълноценна. Те са недохранени и силовият им заряд активно намалява, както на всеки недобре нахранен организъм. След гастрита вторият етап на развитието на болестта е язвата – възпалената тъкан е вече разранена. Възможностите за преработката на храната и поддържане на тялото с пълноценна храна още пове­че намаляват. Когато и при това положение се нехае и се изрича: „Аз съм здрав…“ и се продължава съ­щият начин на живот и хранене, се достига вече до удебеляване на пилора. Следващата степен е ракът -крайното разстройство на органа.

Всяко заболяване, при което се стига до крайно разстройство на организма, както е ракът, се предшес­тва от редица симптоми, понякога продължаващи с го­дини. Леки напомнящи развиващия се болестен про­цес, на тях се гледа лекомислено или се лекуват симп-томатично.

Като илюстрация на казаното дотук искам да раз­кажа как протече моето заболяване. Години наред, още от най-ранно детство, започнаха поредица прос-тудни заболявания: грипове, кашлици, бронхити, хре-ми. По-късно се стигна до пневмонията, плеврита и накрая – туберкулозата. Лекувана локално с медика­менти, тя продължи своето развитие.

Хроничното заболяване, носено на крак, се разви­ва бавно и неусетно, достигайки до тежки и неизлечи­ми форми.

И за да могат те да бъдат навреме предотвратени и избегнати, всеки би трябвало да си изясни, да разбере и да си даде отчет за своята истинска здрава фор­ма – и като физика, и като психика. Разбрано и установено навреме, всяко заболяване може да бъде лик­видирано още в най-ранния си безсимптомен период.

Профилактиката е лично задължение на индиви­да. Всеки, който ще произнесе свещените думи: „Аз съм здрав!“, трябва наистина да разполага с истинско­то си естествено здраве. Да се научим да боравим с точ­ни, а не с относителни понятия. И за да си доизясним представата за истинското здраве, нека от време на вре­ме да се постараем да оставаме

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ.

Много хора имат добра представа как трябва да изглежда мотоциклетът или колата им, когато са в изправност – да няма петънце, моторът да работи добре… Но как трябва да изглежда собствената им „машинка“, тяхното собствено тяло, когато е в пълна изправност, това те не винаги разбират. Обръща се внимание на външния вид – как е ушита дрехата, каква е шапката, фризурата и т. н., но не се и помис­ля за това, което е под дрехата.

Не е ли необходимо поне веднъж да се свалят дре­хите и в този недекориран вид да се застане пред огле­далото така, както ни е създала природата. Веднъж по­не да застанем насаме със себе си ида погледнем с по-критичен поглед без снизхождение! Да се поогле-даме дали няма някъде някакво петънце, пъпчица, натрупвания по талията, по корема или бедрата. Да се вгледаме в тлъстите „възглавнички“, загрубялата кожа, мазолите или още много такива излишни неща, които непрекъснато се прикриват от дрехи, чорапи и обувки, и ние ще се убедим, че те действително съществуват…

В този „интимен разговор“ лично със себе си в тишината на някакъв вечерен час образът в огледа­лото може да ви разкаже много… И ако оставим наст­рана вечното снизходително и безкритично отноше­ние към себе си, не само ще видим лошата си форма и неестетичните очертания, но дълбоко в съзнанието ни ще изплува въпросът: „ДАЛИ ПРИРОДАТА МЕ Е ЗАПЛАНУВАЛА ТАКЪВ? ТАКЪВ ЛИ ТОЧНО ТРЯБВА ДА БЪДА?“ Отговорът веднага ще бъде по­лучен с появяването на един друг образ, дошъл някъ­де от дълбочините на съзнанието: стегнато, еластично тяло, с изящни очертания, гъвкави стави, пълно с живот и красота – точно образът, който би притежа­вал този човек – самият ти – при един правилен на­чин на живот. От гърдите ти ще се отрони въздишка и успокоително ще си кажеш: „Хубаво нещо са мечти­те, но те си остават мечти…“

Живеем във време, когато цивилизацията ни е дала не само знания върху човешкото тяло, но и за неговата физиология и изисквания, за да бъде дейст-вително в този красив и съвършен вид. Дала ни е удобства и възможности, стига те да бъдат ползвани с разбиране и разумност. Постигането на красотата и здравето нито е толкова трудно, нито е невъзможно, както обикновено се мисли, но е необходимо да се осъзнае целта и какво трябва да искаме от себе си. То­гава животът ще придобие съвсем друг вид и насока.

Всеки за себе си трябва да намери отговор на въпроса

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЧОВЕКЪТ В СВОЯТА ИСТИНСКИ ЗДРАВА ФОРМА?

Ако попитате спортиста, той ще ви отговори: „Това е човек с максимален заряд от сили и възможности! В пълната си физическа готовност!“

Отговорът на медика ще е друг: „Здрави органи и пъл­ноценни функции, които работят с пълен капацитет!“

Но всичко това малко говори на читателя, чиято професия е далеч от- спорта и медицината. Прекалено много се свикна с относителното понятие за здраве, с отчитане на болните за здрави. Същото се получава с приемането на красотата и изражданията, последстви­ята от болестите, както и ранното остаряване в негова­та още по-грозна форма. Половинчатото здраве на цивилизования човек се приема като нещо редно и естествено, както и изключително съкратеният живот на човека. Красотата стана рядко явление, съ­пътстващо само най-ранната младост. А истината е, че човекът, трябва да остане красив и в детството си, и в младостта си, и в напредналата си възраст – строен, стегнат, без дегенерации и патологии.

Няма по-чаровно, по-съвършено и по-красиво същество на земята от човека в неговата истински здра­ва форма. Това е човекът, който е имал щастието да бъде Отгледан и да израсне в точно необходимите му условия, като му е предоставена възможност за пъл­ното и максимално запланувано от природата разви­тие на физика, интелект и емоционална същност. Той е хранен със съответно необходимата му храна, ра­съл в естествената природна среда в пряк контакт с природните енергии и сили, както и в съответната домашна атмосфера, гарантираща пълно и нормално развитие. Към него е подхождане с разбиране и годи­на след година е полагана грижа както за физи­ческото развитие, така и за интелектуалния и емоционалния му заряд.

С доброто оформяне на костната система се дава възможност за съответното стабилно оформяне на мус­кулната система. И когато година след година се стигне до нейното пълно развитие към 20-25-годйшна възраст с постигане на програмираното от природата, срещу нас може да застане едно истински чаровно и красиво създание – истински неин венец. Всяко движение и всеки жест у това същество са изящни и красиви. Не­говите мускули и стави работят като добре смазана машина. Цялата тази хармония във физическата фор­ма се проектира и в психичното оформяне.

Спокойният и добре организиран душевен мир да­ва одухотвореност .на лицето и очите. Естественият за­ряд от веселост и оптимизъм се проектира в приветли­ва усмивка. Кожата му, запазила естествена руменина и еластичност, напомня фин велур. Със своята пищ-ност и естествен цвят косата допълва красотата.

В тази си форма човекът е неуморим спортист. Той ходи с километри, катери се по планините, не познава умората. Със същата лекота се справя и с интелекту­алните си задачи. Винаги е настроен положително. Ис­тински здравият човек е с градивна психика, обича труда, движението, природата, цветята, животните и хо­рата. Той винаги е хуманно настроен към, всичко живо. Нему са чужди жестокостта, грубостта, безотговорността. Отрицателните емоции са неприемливи за него.

Че това е така, го доказват децата. Още с ражда­нето им у тях са вложени честността, добрината, не­търпимост към грубостта, лъжата, побоищата, жесто­костта. Още в най-ранната си възраст към всичко то­ва детето проявява нетърпимост, то въобще не ги познава и при сблъскване с тях реагира с плач, страх и протест. Впоследствие проявите на лъжа, жес­токост, хитрост, грубост, агресивност или нещо подобно са добре усвоени „уроци“ от заобикаля­щите го възпитатели. Докато детето не види стоварващата се за удар ръка, то няма да се се­ти да посегне на другарчето си. Докато не се про­яви над него насилие, то няма да прибегне до лъ­жата. Тя е жалкият плод на насилието.

Школата за възпитание на малкия човек за­почва още от първия ден на неговото съществува­не и основата се поставя точно в семейството. Докато не му се даде пример за добро или зло, то няма откъде да ги научи. До седемгодишната възраст е сложена основата за цял живот. Всичко за­почва от дома, а детската градина, училището, прия­телската среда и след това обществото са само допъл­ващи фактори на влияния.

В естественото си здраво състояние човекът не е черногледец и песимист, той е весел, с естествено чувст­во за хумор, инициативен, склонен към игри, песни. За него работата е удоволствие. Той обича човешкото об­щество и се приобщава към него. Сработването с колек­тива е в реда на нещата – задружната работа му доста­вя удоволствие. Стремежът към уединяване, затворе­ност, отчужденост вече говорят за нездрави състояния.

В миналото българският народ е бил с голям здра­вословен потенциал и с истински висок дух въпреки тежащото на гърба му робство. Жизнен и весел, той никога не е преставал да играе, да се весели, да пее своите хубави песни и да се вдъхновява от високия си творчески заряд. Творчеството е изключително бо­гато – песни, приказки, легенди, живопис, архитекту­ра, икони, стенописи, китеници, шевици, накити, го­ворещо за живо въображение и богата творческа ми­съл, присъща на истински здрав народ.

Подобни примери на хора, постигнали пълно здраве и с пълната си физическа готовност, могат да се видят по спортните площадки, по олимпиадите, по състезанията – красиви, гъвкави, силни, неуморими.

Не е трудно след всичко, което обсъдихме дотук, все­ки да изгради своя образ на здрав човек, към който тряб­ва да се стреми. Да отчете слабостите, пропуските, греш­ките и недомислиците, които допуска. И след време, ко­гато ще поработи над себе си, би трябвало пак да застане пред огледалото и да отчете корекциите и постиженията.

 

**

ЗАХРАНВАНЕ: ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯТ ПЕРИОД В ДНИ.

ПЪРВИ ДЕН: Освен взиманите до момента плодо-ве, чай и мед, могат да бъдат включени зеленчуци в суровия им вид. Те изместват част от плодовете, кои­то са били включени в часовете за храна – обяд и вечеря. Подбират се тези зеленчуци, които ни пред­лага сезонът. Пролет – зеленолкстни, лятото – дома­ти, краставици и т. н., зимата – зеле, моркови, ала-баш, гулии и пр. Внимава се да са добре сдъвкани, като при затруднения трябва да се използват рендето или миксерът. Зеленчукът се ползва без подправки. През останалото време се- употребяват плодове й чай.

-ВТОРИ ДЕН: Освен суровия зеленчук към обяда и вечерята се добавя варен картоф. Сварява се един кар­тоф (средна големина) – почистен и нарязан в повече вода… Когато е добре уврял, се пасира и се разделя на две порции, като едната се добавя към обяда, а другата -към вечерята. Примерно ако към обяда сте включили едно настъргано морковче, листа от маруля, спанак, до­мат, парченце зеле или нещо подобно, то към него доба­вяте половинката от пасираното картофче. За вечеря, ако е включено парче зеле, домат, чушка или друг зеленчук, към нея добавете порцията от втората половинка на па-сирания картоф. За подправки могат да се ползват ко-пър, магданоз, лимонов сок или нещо от този род.

Примзрко по часове храненето може да бъде офор­мено така:

8-9 часа – чай с мед и лимон.

По желание може някакъв сочен плод.

10 часа – плод.

Обяд – пресен зеленчук или някакъв плод и паси-раният картоф.

16 часа – плод и по желание чай.

Вечеря – суров зеленчук във вид на малка салатка от зеле, морков, домат или каквото предлага сезонът и се панира в момента у дома. Към нея се добавя порци­ята на втората половинка на пасираното картофче. Пре­ди лягане може един плод или чай.

ТРЕТИ ДЕН: Оформянето на хранителния режим остава същото, само към варения картоф .се добавят и няка::ви зеленчуци – морковче, парче целина, листни зеленчуци или нещо друго, с каквото се разполага, офор­мено като постна супа без сол и мазнина.

Порциите на супата и салатките леко се увеличават. Салатката към вечерното ядене може да бъде от зеле’, морков или домат, краставичка, чушка и магданоз и т. н.

ЧЕТВЪРТИ ДЕН: Вече може да бъде оформено четирикратно хранене.

Закуска – не по-рано от 9 часа – чай с мед и лимон, вода с лимонов сок, настойка от шипки, минерална во­да или просто само чаша обикновена вода. Може да се включи някакъв сочен плод според сезона.

Обяд – ползва се някаква салата, но като първо меню може да бъде и порция плодове. Ако сутринта сте взели портокал, грейпфрут или грозде, то към обяда могат да се включат ябълки, праскови, резен диня и пр. Включването на зеленчук или плодове зависи не само от вашето желание и вкус, но и от това, с което разполагате през сезона. След това първо меню следва постната картофена или зеленчукова супа, към която може да бъде добавена малка лъжичка кисело мля­ко като застройка.

Следобедна закуска: някакъв ллод, чай с мед и ли­мон или просто чаша минерална вода.

Вечеря – порциите на салатите не само леко се увеличават, но се обогатяват, като се прибавя малко парченце лук, счукана скилидка чесън, праз, магда-

ноз, спанак и пр. Супата може да бъде от картофи или някакви сезонни зеленчуци.

ПЕТИ ДЕН: Режимът на хранене остава същият, като се прави преценка как е приета до момента хра­ната от стомаха. Има ли лека болка, чувство на тежест или каквото и да било дискомфортно усещане, трябва да се внимава в количеството на приетата храна, но ако няма нищо смущаващо, порциите леко се увели­чават, като към обяда и вечерята могат да се добавят по няколко хапки черен пълнозърнест хляб.

ШЕСТИ ДЕН: Четирикратната форма на хранене се запазва. Оттук нататък може обедната супа да бъде заменена с малка порция овесени ядки, качамак, булгу-рена каша, печена или варена тиква, супа от домати с ориз или нещо подобно. От този ден може да се включи по малко сол.

Вечерята – второто меню след салатата – може да се разнообрази с малки порции задушен зеленчук (карто­фи, тиквички) или зеленчуково пюре. Хлябът леко се увеличава.

СЕДМИ ДЕН: Четирикратната форма на хранене остава, докато до края закуските остават само с плод и билков чай с мед и лимонов сок. Следи се за всяка реакция на стомаха. Обядът е винаги лек и ограничен, оформен със салатка или плодове и с някаква въгле­хидратна храна. При сезони с изобилие от плодове обя­дът може да бъде оформен с порция плодове и един хубав сандвич с пълноценен хляб с малко масло, олио или зехтин, шарена кол, тънки резенчета лук, печена чушка, сирене или кашкавал (в съвсем ограничени ко­личества). При сезони с изобилие от зеленчуци – мару­ля, салатка, киселец, спанак, краставичка, домат и пр., докато при вечерята се включва друг вид. В дневното меню могат да бъдат включени и малко ядки.

ОСМИ ДЕН: Четирикратното хранене продължа­ва, като приеманите порции се увеличават по коли­чество при положение, че стомахът е в добра форма. Към ползваната храна се включват ядковите расте­ния – орехи, лешници, бадеми и пр. При вечеря мо­гат да се включат млечни продукти в ограничено ко­личество – сирене, кашкавал, извара, прясно и кисе­ло мляко.

ДЕВЕТИ ДЕН: Включената храна, макар и все още ограничена, е напълно пълноценна. В нея присъс­тват плодове, сурови и топлинно обработени зеленчу­ци, ядкови растения, млечни продукти и пълноценен хляб. Предимството е на растителната храна. Вече мо­гат да бъдат включени фасулът, лещата, грахът, лу­кът, чесънът, празът, ряпата и всичко, което може да се намери на пазара, отгледано на нашата земя.

ДЕСЕТИ ДЕН: Четирикратното хранене вече мо­же да мине към трикратно, а по желание и към двук­ратно – само вечеря, като закуската е единствено ня­какъв чай, сочен плод или нещо подобно.

С приключване на захранването, за да се задържи постигнатото до момента, не може да бъде върнат ста­рият начин на хранене. С връщането му ще се върнат и болестите, дори могат да се усложнят.

Първото и основно изискване при оформянето на новия начин на хранене е дневният рацион да бъде ограничен – приеманата храна по количество да бъде по-малка, тъй като асимилативната способност на сто­маха е подобрена й той се задоволява с по-малко хра­на. И това ще бъде утвърдено като постоянен навик.

ЗАБРАНЕНИ ХРАНИ – месо, месни и рибни кон­серви, сладкарски произведения, бонбони, шоколад, кафе, алкохол, пушене на цигари.

ПРЕДИМСТВА НА ПЛОДОВО-ЧАЙНИЯ РАЗТОВАРИТЕ ЛЕН РЕЖИМ

ПЪРВО: ЛЕКО ПОНОСИМ РЕЖИМ – плодове­те, билковият чай и медът със своя богат биологичен заряд не само задвижват и активират развиващите се лечебни процеси, но и държат човека бодър и инициа­тивен. Това дава възможност обикновените хронич­ни заболявания, с които е богато нашето ежедневие, а лечението им с методите на традиционната медици­на не е успяло, да бъдат лекувани, без това да изис­ква прекъсване на трудовата и битовата дей­ност. Без отпуски и болнични!

ВТОРО: БЕЗЛЕКАРСТВЕНА ПРИРОДОСЪОБ-РАЗНА ТЕРАПИЯ. Броят на алергичните заболява­ния с непоносимост към лекарствата расте. Расте и бро­ят на болестите, предизвикани от страничните лоши действия на лекарствата. Множат се и болните, дошли до тежки комплексни състояния, които изискват проти­воречиви предписания. И единствената терапия, на ко­ято те биха могли да разчитат, е гладолечението в него­вата омекотена форма – плодово-чайният разтоварйте-лен режим. И това е така, защото лекува самата приро­да, „вътрешният природен лекар“, който всеки носи у себе си и който започва активно да действа, когато му се предоставят възможности. Този лекар никога не греши, той насочва действието си точно там, където е най-заст­рашаващо, най-фатално за живота на човека. И облек­чението започва да се чувства само за дни. Ползването на лекарствата може да бъде в изключителни случаи само в началните дни на гладуването по препоръка на лекаря.

ТРЕТО: БОРБАТА С ЕКОЛОГИЧНИТЕ НАРУ­ШЕНИЯ това е истински актуален въпрос. За-

мъосена е земята, замърсени са получените от нея

продукти, замърсена е въздушната среда, замърсена е вече и вътрешната среда на човешкия организъм. В междуклетъчните пространства се наслояват отрови от най-различен характер, нарушавайки нормалните фун­кции на органите. Последствията са сериозни болестни състояния, при които медикаментозните лечения дават съвсем слаб резултат. Единственият начин човек да бъде изчистен бързо, ефикасно и по безвреден на­чин от химикали и промишлени отрови, се оказва само гладолеченйето. Друг начин със същите резул­тати медицината до този момент не познава, защото от организма се елиминират не само отровите, но същевре­менно бързо и неусетно се развива лечебен процес, кой­то довежда до чисти тъкани и здраво състояние на орга­низма.

В Япония е направен експеримент с хора, които работят в отровна промишлена среда, и то без да пре­късват трудовата си дейност. С провеждане на курс по гладуване отровите се оттичат.

Като потвърждение на казаното и за по-голяма яс­нота предлагам резултатите от направените изследва­ния на учени-медици от гр. Одеса, които работят върху изчистването на живак от човешкия организъм. С ме­дикаментозно въздействие е постигнато отделяне на живака в урината на 3-4 пъти, но за съжаление се оказ­ват неблагоприятни страничните действия, предизвика­ли сериозни бъбречни усложнения. С прилагането на гладолеченйето отделеният в урината живак е бил десет пъти повече, но без никакви странични усложнения, при което се връща естественото здраво състояние на организма.

ЧЕТВЪРТО: КЛИЗМИТЕ И ОЧИСТИТЕЛНИТЕ СТАВАТ ИЗЛИШНИ

При много от другите форми на гладуване (на вода, сокове или бульони) поради затруднена пе-ристалтика на червата се налага да се правят

клизми, които обикновено са неприятни на болните, а и често са свързани със затруднения при ползва­нето им. При нашия плодов режим те стават из­лишни, тъй като с консумирането на плодовете де-фекацията обикновено се запазва, а при запек пос­тепенно се възстановява.

При другите форми на гладуване курсът обикно­вено започва с очистване на червата чрез някакво очистително. При прилагане на плодово-чайния ре­жим това не е необходимо.               .

ПЕТО: ГЛАДЪТ Е ПОМОЩНИК В БОРБАТА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ХРОНИЧНИТЕ ЗАБОЛЯ­ВАНИЯ – независимо дали той се провежда в по-строга, или в омекотена форма. Когато при лекаря се яви млад човек с първите симптоми на някакво хро­нично заболяване и ако той вместо с медикаменти ео изпрати с препоръки за провеждане на предложения режим, само за броени дни леко и неусетно здравос­ловното състояние ще бъде възстановено. Режимът е приемлив и резултатен още от най-ранна детска въз­раст, дори преди детето да е навършило година. Спи­съкът на неизлечимите хронични заболявания, за ко­ито ортодоксалната медицина все още няма начини за лечение, се оказва твърде обемист. А от друга страна, същите тези болести, лекувани чрез гладува­не, една по една са преминали в списъка на лекува­щите се. При това лекувани бързо, леко и ефективно.

ШЕСТО: ПОДМЛАДЯВАЩО И ОБНОВЯВАЩО ДЕЙСТВИЕ. С провеждане на лечебните разтовари­те лни курсове винаги се свалят килограми’от тегло­то, като това не е само оттичане на излишната вода, токсичните и отпадъчните материали, а главно на патологичните тъкани и старите, болнави и нежиз-неспособни клетки. Почистената от токсични и отпа­дъчни материали кръв вече става истински здрава

храна за клетките, която им дава сила и здравина. От друга страна, свалените килограми, били те по­вече или по-малко, с връщане на здравото състоя­ние и преминаване към пълноценно хранене отново се възстановяват, но това вече са нови тъкани, със­тавени от млади, жизнеспособни клетки – една реал­но млада и подновена тъкан. .Осъществена на прак­тика ювенология.

Всеки, който е имал възможност да наблюдава чо­век, провеждащ разтоварителен режим, без затрудне­ние може да констатира развиващия се обновителен процес. С оттичане на токсичните и отпадъчните мате­риали – главната причина за увреждане и остаряване на клетките и тъканите – може да се види как кожата и тъканите на лицето (а това става и по цяло­то тяло) добиват стегната младежка струк­тура. Бледият или сивкавоземлист цвят на кожата се заменя с нормалната свежа розовина.

Ясно изразено протича обновяването на душевна­та същност на човека. Подобрява се паметта, бързина­та на рефлексите, връща се веселата оптимистична младежка настройка. Присъстват ли разтоварителни-те курсове ритмично и с постоянство в живота на чо­века, с всеки изминат курс чрез почистване и подмла­дяване на тъканта се забавя идването на старостта.

Не съществува нито една лечебна система, при която успоредно с развиване на лечебния процес да не се осъществява и процес на подмладяване. Гла­дът, прилаган в каквато и да било форма, по-строга или по-омекотена, винаги се явява средство, спи­ращо остаряването.

СЕДМО: ЕДИНСТВЕН БЕЗВРЕДЕН, БЪРЗ И ЕФИКАСЕН НАЧИН ЗА СВАЛЯНЕ НА ИЗЛИШНИ­ТЕ КИЛОГРАМИ И ЛИКВИДИРАНЕ НА ЗАТЛЪС­ТЯВАНЕТО.

Още повече че лечението може да върви амбулаторно, без да се променя стереотипът на живот, воден до момента.

ОСМО: ПЛОДОВО-ЧАЙНИЯТ РАЗТОВАРИТЕЛЕН РЕЖИМ Е БЪЛГАРСКА ЛЕЧЕБНА СИСТЕ­МА, възникнала под влиянието на народни традиции, наследени от стари култури и цивилизации, същест­вували в нашата страна, на които ние сме наследни­ци. Богатата ни природа, предлагаща в изобилие пло­довете, ценните билки от планините, расли в своята естествена среда, както и висококачественият пчелен мед доказват завета на Хипократ, че храната трябва да бъде нашето лекарство. И действително плодове­те, билковите чайове и медът се оказват истин­ските лекарства на природата.

https://lactessa.com/produkt-kategoriya/chaj/

 

Leave A Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close