Оказва се, че съществуват два вида гладуване, съвсем различни и противоречиви, които често се бъркат.
Първият вид, многократно изследван в медицината, е принудителният глад, който разстройва и убива човека, изпаднал в бедствено положение. Това може да се случи при корабокрушение, срутвания в мините, попадане в арктическа, необитаема местност или нещо подобно, където в момента няма никакъв изглед да се намери храна. При това положение може да се изживее истински душевен срив, който да доведе човека само за 3-4 дни до смърт. Нервната система, поставена в екстремни условия, действа разрушително на целия организъм.
Като илюстрация на казаното искам да предам трагедията, разиграла се на френската фрегата „Медуза“. Загубвайки координатите си поради неблагоприятно време, на 2 юли 1816 година фрегатата засяда на рифове край бреговете на Африка. Пътниците -149 души – сковават сал и напускат фрегатата. На нея има вода и малко храна, която бързо свършва. Спасените от потъване пътници (реалната опасност вече е отминала) не са и предполагали, че оттук насетне ще започне истинската трагедия. Храната е свършена, духовете са възбудени и настъпва истински канибализъм – хората започват да се избиват помежду си и да ядат телата на убитите. Започват да умират и когато на 12-ия ден идват спасителите, заварват живи само 12 души, от които 9 – на границата на смъртта. От тях оцеляват само четирима… Коментарът е излишен. До 12-ия ден човекът може да оживее не само без храна, а дори и без вода!
Вторият вид глад е доброволното лечебно гладуване, оказало се приятел и спасител на човека. И когато се дава достатъчно информация, за да достигне тя до всекиго и да се знае, че без да е вредно, човек може да преживее седмици и дори месеци без храна, но лри условие, че има на разположение вода, той ще запази спокойното си душевно състояние. Има ли запазване на душевното спокойствие, винаги се намира изход и от най-тежките положения.
Въпреки че живеем във век на напреднала техника, все още съществуват и корабокрушения, и аварии в мините, и земетресения, и загубвания в арктическа или безлюдна местност, където не може да се намери храна. Хората трябва предварително да са информирани за съществуването и различията между тези два вида гладувания.
По време на лечебното гладуване психичното състояние на човека е коренно различно от това на човека, който гладува принудително. Когато се прави с лечебна цел – той е на собственото си легло, на топло и под покрив. Само на няколко метра от него има храна, към която той може да посегне – психиката е спокойна, още повече че край него е и ръководещият го лекар. Съвсем друго е положението на изпадналия при принудително гладуване. Около него обикновено цари пълен дискомфорт – може да е студено, влажно, мокро, да няма дори къде да седне. И към това като се прибави липсата на каквато и да е информация и знания за глада, само за два дни той може да изпадне в паника и в сериозно стресово състояние, когато установи, че изгледите да намери храна са безперспективни. Каквото и да е положението, ако човек знае, че той може да преживее не само дни, а седмици и дори месеци без храна, той ще запази спокойствие. Достатъчно е само да има вода.
Тази информация е необходима на геолози, алпинисти и всякакъв друг вид изследователи. Необходима е и на болните с неизлечими заболявания (според методите на традиционната медицина), където често гладът е единственото лекарство.
За съжаление в програмата на Медицинския институт е предвидено само изучаване на действието на принудителното гладуване. Дипломираният лекар няма понятие от действието на лечебния глад. Времето, в което живеем, е обременено с множество сериозни неизлечими болести, за които често единственият лек е само лечебното гладуване.
Списъкът на лекуваните чрез глад болести вече надмина този на болестите, лекувани по методите на традиционната медицина.
откъс от книгата на Лидия Ковачева
„ГЛАДЪТ – ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО„
ЗДРАВЕТО – ПОСТИЖЕНИЕ ИЛИ ДАР НА ПРИРОДАТА
С поставените дотук въпроси – корекция на храненето, гладолечение и живот, съобразен с изискванията на природата, вече са направени и първите стъпки към търсене на истинското естествено здраве. Но нека ние, които живеем в общество с изключително^ висок процент на болните (продължаващ за съжаление да се увеличава), да помислим дали сме наясно коя е естествената и истинска форма на здравето и дали все още ще продължаваме да се задоволяваме с половинчати понятия.
Но за да изясним този въпрос, би трябвало първо
ДА СЕ НАУЧИМ ДА БОРАВИМ С ТОЧНИ ПОНЯТИЯ,
т. е. когато се каже, че човекът е здрав, той действително да бъде в онова съвършено природно здраве, което му е определила Майката-Природа. Възприе се практиката да се смятат за здрави хора с хронични заболявания, носени на крак, с намалени сили и възможности, едва справящи се с професионалните си и битови задачи – и то само защото не са на легло. Около нас изобилстват хора с гастрити, язви, ошипени гръбнаци, анемии, мигрени и още много други подобни заболявания, и те се смятат за здрави. Има ли хронично заболяване, има ли и най-малкото отклонение от нормалното здраве, човекът вече е болен.
Когато има отношение към дребните начални смущения и се погледне на тях с разбиране и необходимата сериозност, развиването на по-сериозни форми и усложнения ще бъде избегнато. Създаде ли се у всекиго разбирането какво значи истинско здраве, той ще знае и как да го пази; и при най-малките нарушения ще е наясно, че здравето му вече е застрашено.
РАЗВИТИЕ НА БОЛЕСТТА. БЕЗСИМПТОМЕН И СИМПТОМЕН СТАДИЙ
Всяко заболяване на кой да е орган има два етапа на развитие. Първият – означен като безсимптомен, преди идването на втория етап, фактически проявява своите симптоми, но те с нищо не напомнят за развиващото се заболяване, имащи съвсем друг вид и характер. С идването на болката болестта е преминала вече във втория си етап.
По този повод д-р Ал. Залманов в своя труд „Тайните и мъдростите на човешкото тяло“ пише следното: „Болестта е драма в две действия, от която първото се развива в тъжна тишина и при загасени светлини. Когато се появи болката или каквито и да са други неприятни симптоми, това почти винаги е второто действие“, т. е. когато болестта е вече в по-напреднал стадий.
При здрави и добре функциониращи органи хармонията в тялото е в идеална форма, която се отразява и на външния му вид – красота, заряд от сили и уравновесена психика. Апетитът е добър и вкусът към храната – запазен.
Дори и в най-начална форма заболяването веднага дава отклонение от здравия статус на организма. Може да се появи отпуснатост, мързел, вялост, липса на апетит, смяна на настроението, склонност към уеди-няване, затвореност, раздразнителност, трудно съсредоточаване, изострена чувствителност, затруднено мислене, безпокойство, понижена жизненост, неспра-
вяне с уроците, ако е ученик, и т. н.
Не се ли вземат веднага мерки, леките наглед и не особено тревожни симптоми прерастват вече в по-сериозни – например нарушаване на съня, който става по-лек, човекът лесно се буди, върти се без причина, не може да заспи навреме. Появява се лека умо-ряемост, страх, настъпва промяна в цвета на кожата и тя губи естествената си руменина, заменяйки се с бледност, сивкавост или някакъв неопределен нездрав тен – изчезва велурената й мекота. Появяват се петна, обриви, пъпки и тя става неравна по структура. Същевременно могат да се появят сенки и отоци под очите, леко зачервяване на клепачите, окапване и омазняване на косата, облагане на езика с бял налеп и лош дъх от устата, емайлът на зъбите пожълтява или потъмнява – здравият емайл е винаги бял. Първите оплаквания от зъбите вече говорят за общи вътрешни нарушения. С поставяне на първата пломба трябва да се мисли за увреждания в общото състояние на организма.
Наруши ли се вътрешната хармония в работата на органите, нарушава се и психиката.
Със задълбочаване на заболяването според склонностите на болния тези симптоми могат да прераснат в постоянна инертност, нехайство, небрежност, черног-ледство, песимизъм, грубост, страх, конфликтност, егоизъм, загубване на интерес към прякото занимание, мнителност, отчужденост, апатия и т. н. Но всичко трябва да намери разбиране и правилно тълкуване, защото това са отбранителни реакции на вече болния организъм, вложени от самата природа.
Всички тези симптоми отначало не правят впечатление, но постепенно започват да се налагат, докато се стигне до добре очертаваща се промяна в психичното състояние. Болният е вече в съвсем друга форма, твърде различна от тази, в която е бил като здрав човек.
Става ясно, че започне ли някакво заболяване, появяват се и първите симптоми – тези на безсимп-томния период, след което и на симптомния. Фактически БОЛЕСТТА НЯМА БЕЗСИМПТОМЕН ПЕРИОД. Има неразбиране и незадълбочаване. В началото на болестта симптомите са меки, без болки, търпими. Както винаги природата е добра към човека и съвсем по майчински безболезнено и тихо само напомня, че в организма нещо не е наред. И ако още с появяването на първите отклонения се прояви разбиране, втората фаза няма да се развие, а с нея и болестта.
Но тук има нещо, което действително е учудващо: след като вече има конкретно поставена диагноза, се цоявява нехайство за лечение. Много често хора със заболявания като гастрит, язва, запек, хемороиди и още много подобни хронични заболявания може да се чуят да казват: „Аз съм здрав, нищо ми няма, само от време на време ми се обажда язвата“ или „… кръвното ми е високо, ама аз съм си здрав.“ Подобни реплики се чуват често и те говорят само за едно: чудовищно невежество в отношението на човека към самия себе си!
Малки, незначителни и невинни симптоми няма, те винаги са тревожни сигнали, които трябва да бъдат веднага ликвидирани и тялото възстановено в нормалното здраво състояние. Оставени, с времето те прерастват в значими и тежки заболявания.
Но нека като пример проследим развитието на заболяването язва на стомаха. Преди да се появи язвата, е имало гастрит поне няколко години. А има ли гастрит, вече асимилативната способност на стомаха е намалена – храната е недообработена. Подадената храна за изхранване на останалите тъкани и органи е вече непълноценна. Те са недохранени и силовият им заряд активно намалява, както на всеки недобре нахранен организъм. След гастрита вторият етап на развитието на болестта е язвата – възпалената тъкан е вече разранена. Възможностите за преработката на храната и поддържане на тялото с пълноценна храна още повече намаляват. Когато и при това положение се нехае и се изрича: „Аз съм здрав…“ и се продължава същият начин на живот и хранене, се достига вече до удебеляване на пилора. Следващата степен е ракът -крайното разстройство на органа.
Всяко заболяване, при което се стига до крайно разстройство на организма, както е ракът, се предшества от редица симптоми, понякога продължаващи с години. Леки напомнящи развиващия се болестен процес, на тях се гледа лекомислено или се лекуват симп-томатично.
Като илюстрация на казаното дотук искам да разкажа как протече моето заболяване. Години наред, още от най-ранно детство, започнаха поредица прос-тудни заболявания: грипове, кашлици, бронхити, хре-ми. По-късно се стигна до пневмонията, плеврита и накрая – туберкулозата. Лекувана локално с медикаменти, тя продължи своето развитие.
Хроничното заболяване, носено на крак, се развива бавно и неусетно, достигайки до тежки и неизлечими форми.
И за да могат те да бъдат навреме предотвратени и избегнати, всеки би трябвало да си изясни, да разбере и да си даде отчет за своята истинска здрава форма – и като физика, и като психика. Разбрано и установено навреме, всяко заболяване може да бъде ликвидирано още в най-ранния си безсимптомен период.
Профилактиката е лично задължение на индивида. Всеки, който ще произнесе свещените думи: „Аз съм здрав!“, трябва наистина да разполага с истинското си естествено здраве. Да се научим да боравим с точни, а не с относителни понятия. И за да си доизясним представата за истинското здраве, нека от време на време да се постараем да оставаме
НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ.
Много хора имат добра представа как трябва да изглежда мотоциклетът или колата им, когато са в изправност – да няма петънце, моторът да работи добре… Но как трябва да изглежда собствената им „машинка“, тяхното собствено тяло, когато е в пълна изправност, това те не винаги разбират. Обръща се внимание на външния вид – как е ушита дрехата, каква е шапката, фризурата и т. н., но не се и помисля за това, което е под дрехата.
Не е ли необходимо поне веднъж да се свалят дрехите и в този недекориран вид да се застане пред огледалото така, както ни е създала природата. Веднъж поне да застанем насаме със себе си ида погледнем с по-критичен поглед – без снизхождение! Да се поогле-даме дали няма някъде някакво петънце, пъпчица, натрупвания по талията, по корема или бедрата. Да се вгледаме в тлъстите „възглавнички“, загрубялата кожа, мазолите или още много такива излишни неща, които непрекъснато се прикриват от дрехи, чорапи и обувки, и ние ще се убедим, че те действително съществуват…
В този „интимен разговор“ лично със себе си в тишината на някакъв вечерен час образът в огледалото може да ви разкаже много… И ако оставим настрана вечното снизходително и безкритично отношение към себе си, не само ще видим лошата си форма и неестетичните очертания, но дълбоко в съзнанието ни ще изплува въпросът: „ДАЛИ ПРИРОДАТА МЕ Е ЗАПЛАНУВАЛА ТАКЪВ? ТАКЪВ ЛИ ТОЧНО ТРЯБВА ДА БЪДА?“ Отговорът веднага ще бъде получен с появяването на един друг образ, дошъл някъде от дълбочините на съзнанието: стегнато, еластично тяло, с изящни очертания, гъвкави стави, пълно с живот и красота – точно образът, който би притежавал този човек – самият ти – при един правилен начин на живот. От гърдите ти ще се отрони въздишка и успокоително ще си кажеш: „Хубаво нещо са мечтите, но те си остават мечти…“
Живеем във време, когато цивилизацията ни е дала не само знания върху човешкото тяло, но и за неговата физиология и изисквания, за да бъде дейст-вително в този красив и съвършен вид. Дала ни е удобства и възможности, стига те да бъдат ползвани с разбиране и разумност. Постигането на красотата и здравето нито е толкова трудно, нито е невъзможно, както обикновено се мисли, но е необходимо да се осъзнае целта и какво трябва да искаме от себе си. Тогава животът ще придобие съвсем друг вид и насока.
Всеки за себе си трябва да намери отговор на въпроса
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЧОВЕКЪТ В СВОЯТА ИСТИНСКИ ЗДРАВА ФОРМА?
Ако попитате спортиста, той ще ви отговори: „Това е човек с максимален заряд от сили и възможности! В пълната си физическа готовност!“
Отговорът на медика ще е друг: „Здрави органи и пълноценни функции, които работят с пълен капацитет!“
Но всичко това малко говори на читателя, чиято професия е далеч от- спорта и медицината. Прекалено много се свикна с относителното понятие за здраве, с отчитане на болните за здрави. Същото се получава с приемането на красотата и изражданията, последствията от болестите, както и ранното остаряване в неговата още по-грозна форма. Половинчатото здраве на цивилизования човек се приема като нещо редно и естествено, както и изключително съкратеният живот на човека. Красотата стана рядко явление, съпътстващо само най-ранната младост. А истината е, че човекът, трябва да остане красив и в детството си, и в младостта си, и в напредналата си възраст – строен, стегнат, без дегенерации и патологии.
Няма по-чаровно, по-съвършено и по-красиво същество на земята от човека в неговата истински здрава форма. Това е човекът, който е имал щастието да бъде Отгледан и да израсне в точно необходимите му условия, като му е предоставена възможност за пълното и максимално запланувано от природата развитие на физика, интелект и емоционална същност. Той е хранен със съответно необходимата му храна, расъл в естествената природна среда в пряк контакт с природните енергии и сили, както и в съответната домашна атмосфера, гарантираща пълно и нормално развитие. Към него е подхождане с разбиране и година след година е полагана грижа както за физическото развитие, така и за интелектуалния и емоционалния му заряд.
С доброто оформяне на костната система се дава възможност за съответното стабилно оформяне на мускулната система. И когато година след година се стигне до нейното пълно развитие към 20-25-годйшна възраст с постигане на програмираното от природата, срещу нас може да застане едно истински чаровно и красиво създание – истински неин венец. Всяко движение и всеки жест у това същество са изящни и красиви. Неговите мускули и стави работят като добре смазана машина. Цялата тази хармония във физическата форма се проектира и в психичното оформяне.
Спокойният и добре организиран душевен мир дава одухотвореност .на лицето и очите. Естественият заряд от веселост и оптимизъм се проектира в приветлива усмивка. Кожата му, запазила естествена руменина и еластичност, напомня фин велур. Със своята пищ-ност и естествен цвят косата допълва красотата.
В тази си форма човекът е неуморим спортист. Той ходи с километри, катери се по планините, не познава умората. Със същата лекота се справя и с интелектуалните си задачи. Винаги е настроен положително. Истински здравият човек е с градивна психика, обича труда, движението, природата, цветята, животните и хората. Той винаги е хуманно настроен към, всичко живо. Нему са чужди жестокостта, грубостта, безотговорността. Отрицателните емоции са неприемливи за него.
Че това е така, го доказват децата. Още с раждането им у тях са вложени честността, добрината, нетърпимост към грубостта, лъжата, побоищата, жестокостта. Още в най-ранната си възраст към всичко това детето проявява нетърпимост, то въобще не ги познава и при сблъскване с тях реагира с плач, страх и протест. Впоследствие проявите на лъжа, жестокост, хитрост, грубост, агресивност или нещо подобно са добре усвоени „уроци“ от заобикалящите го възпитатели. Докато детето не види стоварващата се за удар ръка, то няма да се сети да посегне на другарчето си. Докато не се прояви над него насилие, то няма да прибегне до лъжата. Тя е жалкият плод на насилието.
Школата за възпитание на малкия човек започва още от първия ден на неговото съществуване и основата се поставя точно в семейството. Докато не му се даде пример за добро или зло, то няма откъде да ги научи. До седемгодишната възраст е сложена основата за цял живот. Всичко започва от дома, а детската градина, училището, приятелската среда и след това обществото са само допълващи фактори на влияния.
В естественото си здраво състояние човекът не е черногледец и песимист, той е весел, с естествено чувство за хумор, инициативен, склонен към игри, песни. За него работата е удоволствие. Той обича човешкото общество и се приобщава към него. Сработването с колектива е в реда на нещата – задружната работа му доставя удоволствие. Стремежът към уединяване, затвореност, отчужденост вече говорят за нездрави състояния.
В миналото българският народ е бил с голям здравословен потенциал и с истински висок дух въпреки тежащото на гърба му робство. Жизнен и весел, той никога не е преставал да играе, да се весели, да пее своите хубави песни и да се вдъхновява от високия си творчески заряд. Творчеството е изключително богато – песни, приказки, легенди, живопис, архитектура, икони, стенописи, китеници, шевици, накити, говорещо за живо въображение и богата творческа мисъл, присъща на истински здрав народ.
Подобни примери на хора, постигнали пълно здраве и с пълната си физическа готовност, могат да се видят по спортните площадки, по олимпиадите, по състезанията – красиви, гъвкави, силни, неуморими.
Не е трудно след всичко, което обсъдихме дотук, всеки да изгради своя образ на здрав човек, към който трябва да се стреми. Да отчете слабостите, пропуските, грешките и недомислиците, които допуска. И след време, когато ще поработи над себе си, би трябвало пак да застане пред огледалото и да отчете корекциите и постиженията.
**
ЗАХРАНВАНЕ: ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯТ ПЕРИОД В ДНИ.
ПЪРВИ ДЕН: Освен взиманите до момента плодове, чай и мед, могат да бъдат включени зеленчуци в суровия им вид. Те изместват част от плодовете, които са били включени в часовете за храна – обяд и вечеря. Подбират се тези зеленчуци, които ни предлага сезонът. Пролет – зеленолкстни, лятото – домати, краставици и т. н., зимата – зеле, моркови, ала-баш, гулии и пр. Внимава се да са добре сдъвкани, като при затруднения трябва да се използват рендето или миксерът. Зеленчукът се ползва без подправки. През останалото време се- употребяват плодове й чай.
-ВТОРИ ДЕН: Освен суровия зеленчук към обяда и вечерята се добавя варен картоф. Сварява се един картоф (средна големина) – почистен и нарязан в повече вода… Когато е добре уврял, се пасира и се разделя на две порции, като едната се добавя към обяда, а другата -към вечерята. Примерно ако към обяда сте включили едно настъргано морковче, листа от маруля, спанак, домат, парченце зеле или нещо подобно, то към него добавяте половинката от пасираното картофче. За вечеря, ако е включено парче зеле, домат, чушка или друг зеленчук, към нея добавете порцията от втората половинка на па-сирания картоф. За подправки могат да се ползват ко-пър, магданоз, лимонов сок или нещо от този род.
Примзрко по часове храненето може да бъде оформено така:
8-9 часа – чай с мед и лимон.
По желание може някакъв сочен плод.
10 часа – плод.
Обяд – пресен зеленчук или някакъв плод и паси-раният картоф.
16 часа – плод и по желание чай.
Вечеря – суров зеленчук във вид на малка салатка от зеле, морков, домат или каквото предлага сезонът и се панира в момента у дома. Към нея се добавя порцията на втората половинка на пасираното картофче. Преди лягане може един плод или чай.
ТРЕТИ ДЕН: Оформянето на хранителния режим остава същото, само към варения картоф .се добавят и няка::ви зеленчуци – морковче, парче целина, листни зеленчуци или нещо друго, с каквото се разполага, оформено като постна супа без сол и мазнина.
Порциите на супата и салатките леко се увеличават. Салатката към вечерното ядене може да бъде от зеле’, морков или домат, краставичка, чушка и магданоз и т. н.
ЧЕТВЪРТИ ДЕН: Вече може да бъде оформено четирикратно хранене.
Закуска – не по-рано от 9 часа – чай с мед и лимон, вода с лимонов сок, настойка от шипки, минерална вода или просто само чаша обикновена вода. Може да се включи някакъв сочен плод според сезона.
Обяд – ползва се някаква салата, но като първо меню може да бъде и порция плодове. Ако сутринта сте взели портокал, грейпфрут или грозде, то към обяда могат да се включат ябълки, праскови, резен диня и пр. Включването на зеленчук или плодове зависи не само от вашето желание и вкус, но и от това, с което разполагате през сезона. След това първо меню следва постната картофена или зеленчукова супа, към която може да бъде добавена малка лъжичка кисело мляко като застройка.
Следобедна закуска: някакъв ллод, чай с мед и лимон или просто чаша минерална вода.
Вечеря – порциите на салатите не само леко се увеличават, но се обогатяват, като се прибавя малко парченце лук, счукана скилидка чесън, праз, магда-
ноз, спанак и пр. Супата може да бъде от картофи или някакви сезонни зеленчуци.
ПЕТИ ДЕН: Режимът на хранене остава същият, като се прави преценка как е приета до момента храната от стомаха. Има ли лека болка, чувство на тежест или каквото и да било дискомфортно усещане, трябва да се внимава в количеството на приетата храна, но ако няма нищо смущаващо, порциите леко се увеличават, като към обяда и вечерята могат да се добавят по няколко хапки черен пълнозърнест хляб.
ШЕСТИ ДЕН: Четирикратната форма на хранене се запазва. Оттук нататък може обедната супа да бъде заменена с малка порция овесени ядки, качамак, булгу-рена каша, печена или варена тиква, супа от домати с ориз или нещо подобно. От този ден може да се включи по малко сол.
Вечерята – второто меню след салатата – може да се разнообрази с малки порции задушен зеленчук (картофи, тиквички) или зеленчуково пюре. Хлябът леко се увеличава.
СЕДМИ ДЕН: Четирикратната форма на хранене остава, докато до края закуските остават само с плод и билков чай с мед и лимонов сок. Следи се за всяка реакция на стомаха. Обядът е винаги лек и ограничен, оформен със салатка или плодове и с някаква въглехидратна храна. При сезони с изобилие от плодове обядът може да бъде оформен с порция плодове и един хубав сандвич с пълноценен хляб с малко масло, олио или зехтин, шарена кол, тънки резенчета лук, печена чушка, сирене или кашкавал (в съвсем ограничени количества). При сезони с изобилие от зеленчуци – маруля, салатка, киселец, спанак, краставичка, домат и пр., докато при вечерята се включва друг вид. В дневното меню могат да бъдат включени и малко ядки.
ОСМИ ДЕН: Четирикратното хранене продължава, като приеманите порции се увеличават по количество при положение, че стомахът е в добра форма. Към ползваната храна се включват ядковите растения – орехи, лешници, бадеми и пр. При вечеря могат да се включат млечни продукти в ограничено количество – сирене, кашкавал, извара, прясно и кисело мляко.
ДЕВЕТИ ДЕН: Включената храна, макар и все още ограничена, е напълно пълноценна. В нея присъстват плодове, сурови и топлинно обработени зеленчуци, ядкови растения, млечни продукти и пълноценен хляб. Предимството е на растителната храна. Вече могат да бъдат включени фасулът, лещата, грахът, лукът, чесънът, празът, ряпата и всичко, което може да се намери на пазара, отгледано на нашата земя.
ДЕСЕТИ ДЕН: Четирикратното хранене вече може да мине към трикратно, а по желание и към двукратно – само вечеря, като закуската е единствено някакъв чай, сочен плод или нещо подобно.
С приключване на захранването, за да се задържи постигнатото до момента, не може да бъде върнат старият начин на хранене. С връщането му ще се върнат и болестите, дори могат да се усложнят.
Първото и основно изискване при оформянето на новия начин на хранене е дневният рацион да бъде ограничен – приеманата храна по количество да бъде по-малка, тъй като асимилативната способност на стомаха е подобрена й той се задоволява с по-малко храна. И това ще бъде утвърдено като постоянен навик.
ЗАБРАНЕНИ ХРАНИ – месо, месни и рибни консерви, сладкарски произведения, бонбони, шоколад, кафе, алкохол, пушене на цигари.
ПРЕДИМСТВА НА ПЛОДОВО-ЧАЙНИЯ РАЗТОВАРИТЕ ЛЕН РЕЖИМ
ПЪРВО: ЛЕКО ПОНОСИМ РЕЖИМ – плодовете, билковият чай и медът със своя богат биологичен заряд не само задвижват и активират развиващите се лечебни процеси, но и държат човека бодър и инициативен. Това дава възможност обикновените хронични заболявания, с които е богато нашето ежедневие, а лечението им с методите на традиционната медицина не е успяло, да бъдат лекувани, без това да изисква прекъсване на трудовата и битовата дейност. Без отпуски и болнични!
ВТОРО: БЕЗЛЕКАРСТВЕНА ПРИРОДОСЪОБ-РАЗНА ТЕРАПИЯ. Броят на алергичните заболявания с непоносимост към лекарствата расте. Расте и броят на болестите, предизвикани от страничните лоши действия на лекарствата. Множат се и болните, дошли до тежки комплексни състояния, които изискват противоречиви предписания. И единствената терапия, на която те биха могли да разчитат, е гладолечението в неговата омекотена форма – плодово-чайният разтоварйте-лен режим. И това е така, защото лекува самата природа, „вътрешният природен лекар“, който всеки носи у себе си и който започва активно да действа, когато му се предоставят възможности. Този лекар никога не греши, той насочва действието си точно там, където е най-застрашаващо, най-фатално за живота на човека. И облекчението започва да се чувства само за дни. Ползването на лекарствата може да бъде в изключителни случаи само в началните дни на гладуването по препоръка на лекаря.
ТРЕТО: БОРБАТА С ЕКОЛОГИЧНИТЕ НАРУШЕНИЯ – това е истински актуален въпрос. За-
мъосена е земята, замърсени са получените от нея
продукти, замърсена е въздушната среда, замърсена е вече и вътрешната среда на човешкия организъм. В междуклетъчните пространства се наслояват отрови от най-различен характер, нарушавайки нормалните функции на органите. Последствията са сериозни болестни състояния, при които медикаментозните лечения дават съвсем слаб резултат. Единственият начин човек да бъде изчистен бързо, ефикасно и по безвреден начин от химикали и промишлени отрови, се оказва само гладолеченйето. Друг начин със същите резултати медицината до този момент не познава, защото от организма се елиминират не само отровите, но същевременно бързо и неусетно се развива лечебен процес, който довежда до чисти тъкани и здраво състояние на организма.
В Япония е направен експеримент с хора, които работят в отровна промишлена среда, и то без да прекъсват трудовата си дейност. С провеждане на курс по гладуване отровите се оттичат.
Като потвърждение на казаното и за по-голяма яснота предлагам резултатите от направените изследвания на учени-медици от гр. Одеса, които работят върху изчистването на живак от човешкия организъм. С медикаментозно въздействие е постигнато отделяне на живака в урината на 3-4 пъти, но за съжаление се оказват неблагоприятни страничните действия, предизвикали сериозни бъбречни усложнения. С прилагането на гладолеченйето отделеният в урината живак е бил десет пъти повече, но без никакви странични усложнения, при което се връща естественото здраво състояние на организма.
ЧЕТВЪРТО: КЛИЗМИТЕ И ОЧИСТИТЕЛНИТЕ СТАВАТ ИЗЛИШНИ
При много от другите форми на гладуване (на вода, сокове или бульони) поради затруднена пе-ристалтика на червата се налага да се правят
клизми, които обикновено са неприятни на болните, а и често са свързани със затруднения при ползването им. При нашия плодов режим те стават излишни, тъй като с консумирането на плодовете де-фекацията обикновено се запазва, а при запек постепенно се възстановява.
При другите форми на гладуване курсът обикновено започва с очистване на червата чрез някакво очистително. При прилагане на плодово-чайния режим това не е необходимо. .
ПЕТО: ГЛАДЪТ Е ПОМОЩНИК В БОРБАТА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ХРОНИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ – независимо дали той се провежда в по-строга, или в омекотена форма. Когато при лекаря се яви млад човек с първите симптоми на някакво хронично заболяване и ако той вместо с медикаменти ео изпрати с препоръки за провеждане на предложения режим, само за броени дни леко и неусетно здравословното състояние ще бъде възстановено. Режимът е приемлив и резултатен още от най-ранна детска възраст, дори преди детето да е навършило година. Списъкът на неизлечимите хронични заболявания, за които ортодоксалната медицина все още няма начини за лечение, се оказва твърде обемист. А от друга страна, същите тези болести, лекувани чрез гладуване, една по една са преминали в списъка на лекуващите се. При това лекувани бързо, леко и ефективно.
ШЕСТО: ПОДМЛАДЯВАЩО И ОБНОВЯВАЩО ДЕЙСТВИЕ. С провеждане на лечебните разтоварите лни курсове винаги се свалят килограми’от теглото, като това не е само оттичане на излишната вода, токсичните и отпадъчните материали, а главно на патологичните тъкани и старите, болнави и нежиз-неспособни клетки. Почистената от токсични и отпадъчни материали кръв вече става истински здрава
храна за клетките, която им дава сила и здравина. От друга страна, свалените килограми, били те повече или по-малко, с връщане на здравото състояние и преминаване към пълноценно хранене отново се възстановяват, но това вече са нови тъкани, съставени от млади, жизнеспособни клетки – една реално млада и подновена тъкан. .Осъществена на практика ювенология.
Всеки, който е имал възможност да наблюдава човек, провеждащ разтоварителен режим, без затруднение може да констатира развиващия се обновителен процес. С оттичане на токсичните и отпадъчните материали – главната причина за увреждане и остаряване на клетките и тъканите – може да се види как кожата и тъканите на лицето (а това става и по цялото тяло) добиват стегната младежка структура. Бледият или сивкавоземлист цвят на кожата се заменя с нормалната свежа розовина.
Ясно изразено протича обновяването на душевната същност на човека. Подобрява се паметта, бързината на рефлексите, връща се веселата оптимистична младежка настройка. Присъстват ли разтоварителни-те курсове ритмично и с постоянство в живота на човека, с всеки изминат курс чрез почистване и подмладяване на тъканта се забавя идването на старостта.
Не съществува нито една лечебна система, при която успоредно с развиване на лечебния процес да не се осъществява и процес на подмладяване. Гладът, прилаган в каквато и да било форма, по-строга или по-омекотена, винаги се явява средство, спиращо остаряването.
СЕДМО: ЕДИНСТВЕН БЕЗВРЕДЕН, БЪРЗ И ЕФИКАСЕН НАЧИН ЗА СВАЛЯНЕ НА ИЗЛИШНИТЕ КИЛОГРАМИ И ЛИКВИДИРАНЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО.
Още повече че лечението може да върви амбулаторно, без да се променя стереотипът на живот, воден до момента.
ОСМО: ПЛОДОВО-ЧАЙНИЯТ РАЗТОВАРИТЕЛЕН РЕЖИМ Е БЪЛГАРСКА ЛЕЧЕБНА СИСТЕМА, възникнала под влиянието на народни традиции, наследени от стари култури и цивилизации, съществували в нашата страна, на които ние сме наследници. Богатата ни природа, предлагаща в изобилие плодовете, ценните билки от планините, расли в своята естествена среда, както и висококачественият пчелен мед доказват завета на Хипократ, че храната трябва да бъде нашето лекарство. И действително плодовете, билковите чайове и медът се оказват истинските лекарства на природата.