0,00 лв.

Нямате артикули в количката.

Безплатна доставка до офис на СПИДИ за поръчки над 50 лв

info@lactessa.com

0879 45 66 14

0,00 лв.

Нямате артикули в количката.

ДВАТА ВИДА ГЛАДУВАНЕ

още

Лактеса
ЛАКТЕСА е бутикова марка функционален чай за подпомагане на желани процеси: чай за увеличаване и поддържане на кърмата, Чай за отслабване, Чай за детоксикация, Чай за поддържане на имунната система. Чай за сваляне на високо кръвно Потърсете ни във фейсбук страницата https://www.facebook.com/lactessa/ --->>> Купете на промоция още сега https://lactessa.com/promotsii-laktesa

Оказва се, че съществуват два вида гладуване, съв­сем различни и противоречиви, които често се бъркат.

Първият вид, многократно изследван в медицина­та, е принудителният глад, който разстройва и убива човека, изпаднал в бедствено положение. Това може да се случи при корабокрушение, срутвания в мините, попадане в арктическа, необитаема местност или нещо подобно, където в момента няма никакъв изглед да се намери храна. При това положение може да се изжи­вее истински душевен срив, който да доведе човека са­мо за 3-4 дни до смърт. Нервната система, поставена в екстремни условия, действа разрушително на целия организъм.

Като илюстрация на казаното искам да предам трагедията, разиграла се на френската фрегата „Ме­дуза“. Загубвайки координатите си поради неблагоп­риятно време, на 2 юли 1816 година фрегатата засяда на рифове край бреговете на Африка. Пътниците -149 души – сковават сал и напускат фрегатата. На нея има вода и малко храна, която бързо свършва. Спасените от потъване пътници (реалната опасност вече е отминала) не са и предполагали, че оттук на­сетне ще започне истинската трагедия. Храната е свършена, духовете са възбудени и настъпва истинс­ки канибализъм – хората започват да се избиват помежду си и да ядат телата на убитите. Започват да умират и когато на 12-ия ден идват спасителите, за­варват живи само 12 души, от които 9 – на границата на смъртта. От тях оцеляват само четирима… Комен­тарът е излишен. До 12-ия ден човекът може да ожи­вее не само без храна, а дори и без вода!

Вторият вид глад е доброволното лечебно гладува­не, оказало се приятел и спасител на човека. И когато се дава достатъчно информация, за да достигне тя до всекиго и да се знае, че без да е вредно, човек може да преживее седмици и дори месеци без храна, но лри условие, че има на разположение вода, той ще запази спокойното си душевно състояние. Има ли запазване на душевното спокойствие, винаги се намира изход и от най-тежките положения.

Въпреки че живеем във век на напреднала техни­ка, все още съществуват и корабокрушения, и аварии в мините, и земетресения, и загубвания в арктическа или безлюдна местност, където не може да се намери храна. Хората трябва предварително да са информи­рани за съществуването и различията между тези два вида гладувания.

По време на лечебното гладуване психичното със­тояние на човека е коренно различно от това на чове­ка, който гладува принудително. Когато се прави с лечебна цел – той е на собственото си легло, на топло и под покрив. Само на няколко метра от него има храна, към която той може да посегне – психиката е спокойна, още повече че край него е и ръководещият го лекар. Съвсем друго е положението на изпадналия при принудително гладуване. Около него обикновено цари пълен дискомфорт – може да е студено, влажно, мокро, да няма дори къде да седне. И към това като се прибави липсата на каквато и да е информация и знания за глада, само за два дни той може да изпадне в паника и в сериозно стресово състояние, когато ус­танови, че изгледите да намери храна са безперспек­тивни. Каквото и да е положението, ако човек знае, че той може да преживее не само дни, а седмици и дори месеци без храна, той ще запази спокойствие. Достатъч­но е само да има вода.

Тази информация е необходима на геолози, алпи­нисти и всякакъв друг вид изследователи. Необходима е и на болните с неизлечими заболявания (според мето­дите на традиционната медицина), където често гладът е единственото лекарство.

За съжаление в програмата на Медицинския ин­ститут е предвидено само изучаване на действието на принудителното гладуване. Дипломираният ле­кар няма понятие от действието на лечебния глад. Времето, в което живеем, е обременено с множество сериозни неизлечими болести, за които често единс­твеният лек е само лечебното гладуване.

Списъкът на лекуваните чрез глад болести вече надмина този на болестите, лекувани по методите на традиционната медицина.

откъс от книгата на Лидия Ковачева

ГЛАДЪТ – ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО

ЗДРАВЕТО – ПОСТИЖЕНИЕ ИЛИ ДАР НА ПРИРОДАТА

С поставените дотук въпроси – корекция на хранене­то, гладолечение и живот, съобразен с изискванията на природата, вече са направени и първите стъпки към тър­сене на истинското естествено здраве. Но нека ние, които живеем в общество с изключително^ висок процент на болните (продължаващ за съжаление да се увеличава), да помислим дали сме наясно коя е естествената и ис­тинска форма на здравето и дали все още ще продължа­ваме да се задоволяваме с половинчати понятия.

Но за да изясним този въпрос, би трябвало първо

ДА СЕ НАУЧИМ ДА БОРАВИМ С ТОЧНИ ПОНЯТИЯ,

т. е. когато се каже, че човекът е здрав, той действи­телно да бъде в онова съвършено природно здраве, което му е определила Майката-Природа. Възприе се практиката да се смятат за здрави хора с хронични заболявания, носени на крак, с намалени сили и въз­можности, едва справящи се с професионалните си и битови задачи – и то само защото не са на легло. Около нас изобилстват хора с гастрити, язви, ошипени гръбна­ци, анемии, мигрени и още много други подобни забо­лявания, и те се смятат за здрави. Има ли хронично заболяване, има ли и най-малкото отклонение от нормалното здраве, човекът вече е болен.

Когато има отношение към дребните начални смущения и се погледне на тях с разбиране и необхо­димата сериозност, развиването на по-сериозни фор­ми и усложнения ще бъде избегнато. Създаде ли се у всекиго разбирането какво значи истинско здраве, той ще знае и как да го пази; и при най-малките нару­шения ще е наясно, че здравето му вече е застрашено.

РАЗВИТИЕ НА БОЛЕСТТА. БЕЗСИМПТОМЕН И СИМПТОМЕН СТАДИЙ

Всяко заболяване на кой да е орган има два етапа на развитие. Първият – означен като безсимптомен, преди идването на втория етап, фактически проявява своите симптоми, но те с нищо не напомнят за разви­ващото се заболяване, имащи съвсем друг вид и ха­рактер. С идването на болката болестта е преминала вече във втория си етап.

По този повод д-р Ал. Залманов в своя труд „Тайни­те и мъдростите на човешкото тяло“ пише следното: „Бо­лестта е драма в две действия, от която първото се раз­вива в тъжна тишина и при загасени светлини. Когато се появи болката или каквито и да са други неприят­ни симптоми, това почти винаги е второто действие“, т. е. когато болестта е вече в по-напреднал стадий.

При здрави и добре функциониращи органи хар­монията в тялото е в идеална форма, която се отразя­ва и на външния му вид – красота, заряд от сили и уравновесена психика. Апетитът е добър и вкусът към храната – запазен.

Дори и в най-начална форма заболяването ведна­га дава отклонение от здравия статус на организма. Може да се появи отпуснатост, мързел, вялост, липса на апетит, смяна на настроението, склонност към уеди-няване, затвореност, раздразнителност, трудно съсре­доточаване, изострена чувствителност, затруднено мислене, безпокойство, понижена жизненост, неспра-

вяне с уроците, ако е ученик, и т. н.

Не се ли вземат веднага мерки, леките наглед и не особено тревожни симптоми прерастват вече в по-сериозни – например нарушаване на съня, който ста­ва по-лек, човекът лесно се буди, върти се без причи­на, не може да заспи навреме. Появява се лека умо-ряемост, страх, настъпва промяна в цвета на кожата и тя губи естествената си руменина, заменяйки се с бледност, сивкавост или някакъв неопределен незд­рав тен – изчезва велурената й мекота. Появяват се петна, обриви, пъпки и тя става неравна по структура. Същевременно могат да се появят сенки и отоци под очите, леко зачервяване на клепачите, окапване и омазняване на косата, облагане на езика с бял на­леп и лош дъх от устата, емайлът на зъбите пожълтя­ва или потъмнява – здравият емайл е винаги бял. Първите оплаквания от зъбите вече говорят за общи вътрешни нарушения. С поставяне на първата плом­ба трябва да се мисли за увреждания в общото състо­яние на организма.

Наруши ли се вътрешната хармония в работата на органите, нарушава се и психиката.

Със задълбочаване на заболяването според склон­ностите на болния тези симптоми могат да прераснат в постоянна инертност, нехайство, небрежност, черног-ледство, песимизъм, грубост, страх, конфликтност, его­изъм, загубване на интерес към прякото занимание, мнителност, отчужденост, апатия и т. н. Но всичко трябва да намери разбиране и правилно тълкуване, защото това са отбранителни реакции на вече бол­ния организъм, вложени от самата природа.

Всички тези симптоми отначало не правят впечат­ление, но постепенно започват да се налагат, докато се стигне до добре очертаваща се промяна в психичното състояние. Болният е вече в съвсем друга форма, твърде различна от тази, в която е бил като здрав човек.

Става ясно, че започне ли някакво заболяване, появяват се и първите симптоми – тези на безсимп-томния период, след което и на симптомния. Факти­чески БОЛЕСТТА НЯМА БЕЗСИМПТОМЕН ПЕРИ­ОД. Има неразбиране и незадълбочаване. В началото на болестта симптомите са меки, без болки, търпими. Както винаги природата е добра към човека и съвсем по майчински безболезнено и тихо само напомня, че в организма нещо не е наред. И ако още с появяване­то на първите отклонения се прояви разбиране, вто­рата фаза няма да се развие, а с нея и болестта.

Но тук има нещо, което действително е учудващо: след като вече има конкретно поставена диагноза, се цоявява нехайство за лечение. Много често хора със заболявания като гастрит, язва, запек, хемороиди и още много подобни хронични заболявания може да се чуят да казват: „Аз съм здрав, нищо ми няма, само от време на време ми се обажда язвата“ или „… кръвното ми е високо, ама аз съм си здрав.“ Подобни реплики се чуват често и те говорят само за едно: чудовищно не­вежество в отношението на човека към самия себе си!

Малки, незначителни и невинни симптоми няма, те винаги са тревожни сигнали, които трябва да бъдат веднага ликвидирани и тялото възстановено в нормал­ното здраво състояние. Оставени, с времето те прераст­ват в значими и тежки заболявания.

Но нека като пример проследим развитието на за­боляването язва на стомаха. Преди да се появи язвата, е имало гастрит поне няколко години. А има ли гаст­рит, вече асимилативната способност на стомаха е на­малена – храната е недообработена. Подадената храна за изхранване на останалите тъкани и органи е вече непълноценна. Те са недохранени и силовият им заряд активно намалява, както на всеки недобре нахранен организъм. След гастрита вторият етап на развитието на болестта е язвата – възпалената тъкан е вече разранена. Възможностите за преработката на храната и поддържане на тялото с пълноценна храна още пове­че намаляват. Когато и при това положение се нехае и се изрича: „Аз съм здрав…“ и се продължава съ­щият начин на живот и хранене, се достига вече до удебеляване на пилора. Следващата степен е ракът -крайното разстройство на органа.

Всяко заболяване, при което се стига до крайно разстройство на организма, както е ракът, се предшес­тва от редица симптоми, понякога продължаващи с го­дини. Леки напомнящи развиващия се болестен про­цес, на тях се гледа лекомислено или се лекуват симп-томатично.

Като илюстрация на казаното дотук искам да раз­кажа как протече моето заболяване. Години наред, още от най-ранно детство, започнаха поредица прос-тудни заболявания: грипове, кашлици, бронхити, хре-ми. По-късно се стигна до пневмонията, плеврита и накрая – туберкулозата. Лекувана локално с медика­менти, тя продължи своето развитие.

Хроничното заболяване, носено на крак, се разви­ва бавно и неусетно, достигайки до тежки и неизлечи­ми форми.

И за да могат те да бъдат навреме предотвратени и избегнати, всеки би трябвало да си изясни, да разбере и да си даде отчет за своята истинска здрава фор­ма – и като физика, и като психика. Разбрано и установено навреме, всяко заболяване може да бъде лик­видирано още в най-ранния си безсимптомен период.

Профилактиката е лично задължение на индиви­да. Всеки, който ще произнесе свещените думи: „Аз съм здрав!“, трябва наистина да разполага с истинско­то си естествено здраве. Да се научим да боравим с точ­ни, а не с относителни понятия. И за да си доизясним представата за истинското здраве, нека от време на вре­ме да се постараем да оставаме

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ.

Много хора имат добра представа как трябва да изглежда мотоциклетът или колата им, когато са в изправност – да няма петънце, моторът да работи добре… Но как трябва да изглежда собствената им „машинка“, тяхното собствено тяло, когато е в пълна изправност, това те не винаги разбират. Обръща се внимание на външния вид – как е ушита дрехата, каква е шапката, фризурата и т. н., но не се и помис­ля за това, което е под дрехата.

Не е ли необходимо поне веднъж да се свалят дре­хите и в този недекориран вид да се застане пред огле­далото така, както ни е създала природата. Веднъж по­не да застанем насаме със себе си ида погледнем с по-критичен поглед без снизхождение! Да се поогле-даме дали няма някъде някакво петънце, пъпчица, натрупвания по талията, по корема или бедрата. Да се вгледаме в тлъстите „възглавнички“, загрубялата кожа, мазолите или още много такива излишни неща, които непрекъснато се прикриват от дрехи, чорапи и обувки, и ние ще се убедим, че те действително съществуват…

В този „интимен разговор“ лично със себе си в тишината на някакъв вечерен час образът в огледа­лото може да ви разкаже много… И ако оставим наст­рана вечното снизходително и безкритично отноше­ние към себе си, не само ще видим лошата си форма и неестетичните очертания, но дълбоко в съзнанието ни ще изплува въпросът: „ДАЛИ ПРИРОДАТА МЕ Е ЗАПЛАНУВАЛА ТАКЪВ? ТАКЪВ ЛИ ТОЧНО ТРЯБВА ДА БЪДА?“ Отговорът веднага ще бъде по­лучен с появяването на един друг образ, дошъл някъ­де от дълбочините на съзнанието: стегнато, еластично тяло, с изящни очертания, гъвкави стави, пълно с живот и красота – точно образът, който би притежа­вал този човек – самият ти – при един правилен на­чин на живот. От гърдите ти ще се отрони въздишка и успокоително ще си кажеш: „Хубаво нещо са мечти­те, но те си остават мечти…“

Живеем във време, когато цивилизацията ни е дала не само знания върху човешкото тяло, но и за неговата физиология и изисквания, за да бъде дейст-вително в този красив и съвършен вид. Дала ни е удобства и възможности, стига те да бъдат ползвани с разбиране и разумност. Постигането на красотата и здравето нито е толкова трудно, нито е невъзможно, както обикновено се мисли, но е необходимо да се осъзнае целта и какво трябва да искаме от себе си. То­гава животът ще придобие съвсем друг вид и насока.

Всеки за себе си трябва да намери отговор на въпроса

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЧОВЕКЪТ В СВОЯТА ИСТИНСКИ ЗДРАВА ФОРМА?

Ако попитате спортиста, той ще ви отговори: „Това е човек с максимален заряд от сили и възможности! В пълната си физическа готовност!“

Отговорът на медика ще е друг: „Здрави органи и пъл­ноценни функции, които работят с пълен капацитет!“

Но всичко това малко говори на читателя, чиято професия е далеч от- спорта и медицината. Прекалено много се свикна с относителното понятие за здраве, с отчитане на болните за здрави. Същото се получава с приемането на красотата и изражданията, последстви­ята от болестите, както и ранното остаряване в негова­та още по-грозна форма. Половинчатото здраве на цивилизования човек се приема като нещо редно и естествено, както и изключително съкратеният живот на човека. Красотата стана рядко явление, съ­пътстващо само най-ранната младост. А истината е, че човекът, трябва да остане красив и в детството си, и в младостта си, и в напредналата си възраст – строен, стегнат, без дегенерации и патологии.

Няма по-чаровно, по-съвършено и по-красиво същество на земята от човека в неговата истински здра­ва форма. Това е човекът, който е имал щастието да бъде Отгледан и да израсне в точно необходимите му условия, като му е предоставена възможност за пъл­ното и максимално запланувано от природата разви­тие на физика, интелект и емоционална същност. Той е хранен със съответно необходимата му храна, ра­съл в естествената природна среда в пряк контакт с природните енергии и сили, както и в съответната домашна атмосфера, гарантираща пълно и нормално развитие. Към него е подхождане с разбиране и годи­на след година е полагана грижа както за физи­ческото развитие, така и за интелектуалния и емоционалния му заряд.

С доброто оформяне на костната система се дава възможност за съответното стабилно оформяне на мус­кулната система. И когато година след година се стигне до нейното пълно развитие към 20-25-годйшна възраст с постигане на програмираното от природата, срещу нас може да застане едно истински чаровно и красиво създание – истински неин венец. Всяко движение и всеки жест у това същество са изящни и красиви. Не­говите мускули и стави работят като добре смазана машина. Цялата тази хармония във физическата фор­ма се проектира и в психичното оформяне.

Спокойният и добре организиран душевен мир да­ва одухотвореност .на лицето и очите. Естественият за­ряд от веселост и оптимизъм се проектира в приветли­ва усмивка. Кожата му, запазила естествена руменина и еластичност, напомня фин велур. Със своята пищ-ност и естествен цвят косата допълва красотата.

В тази си форма човекът е неуморим спортист. Той ходи с километри, катери се по планините, не познава умората. Със същата лекота се справя и с интелекту­алните си задачи. Винаги е настроен положително. Ис­тински здравият човек е с градивна психика, обича труда, движението, природата, цветята, животните и хо­рата. Той винаги е хуманно настроен към, всичко живо. Нему са чужди жестокостта, грубостта, безотговорността. Отрицателните емоции са неприемливи за него.

Че това е така, го доказват децата. Още с ражда­нето им у тях са вложени честността, добрината, не­търпимост към грубостта, лъжата, побоищата, жесто­костта. Още в най-ранната си възраст към всичко то­ва детето проявява нетърпимост, то въобще не ги познава и при сблъскване с тях реагира с плач, страх и протест. Впоследствие проявите на лъжа, жес­токост, хитрост, грубост, агресивност или нещо подобно са добре усвоени „уроци“ от заобикаля­щите го възпитатели. Докато детето не види стоварващата се за удар ръка, то няма да се се­ти да посегне на другарчето си. Докато не се про­яви над него насилие, то няма да прибегне до лъ­жата. Тя е жалкият плод на насилието.

Школата за възпитание на малкия човек за­почва още от първия ден на неговото съществува­не и основата се поставя точно в семейството. Докато не му се даде пример за добро или зло, то няма откъде да ги научи. До седемгодишната възраст е сложена основата за цял живот. Всичко за­почва от дома, а детската градина, училището, прия­телската среда и след това обществото са само допъл­ващи фактори на влияния.

В естественото си здраво състояние човекът не е черногледец и песимист, той е весел, с естествено чувст­во за хумор, инициативен, склонен към игри, песни. За него работата е удоволствие. Той обича човешкото об­щество и се приобщава към него. Сработването с колек­тива е в реда на нещата – задружната работа му доста­вя удоволствие. Стремежът към уединяване, затворе­ност, отчужденост вече говорят за нездрави състояния.

В миналото българският народ е бил с голям здра­вословен потенциал и с истински висок дух въпреки тежащото на гърба му робство. Жизнен и весел, той никога не е преставал да играе, да се весели, да пее своите хубави песни и да се вдъхновява от високия си творчески заряд. Творчеството е изключително бо­гато – песни, приказки, легенди, живопис, архитекту­ра, икони, стенописи, китеници, шевици, накити, го­ворещо за живо въображение и богата творческа ми­съл, присъща на истински здрав народ.

Подобни примери на хора, постигнали пълно здраве и с пълната си физическа готовност, могат да се видят по спортните площадки, по олимпиадите, по състезанията – красиви, гъвкави, силни, неуморими.

Не е трудно след всичко, което обсъдихме дотук, все­ки да изгради своя образ на здрав човек, към който тряб­ва да се стреми. Да отчете слабостите, пропуските, греш­ките и недомислиците, които допуска. И след време, ко­гато ще поработи над себе си, би трябвало пак да застане пред огледалото и да отчете корекциите и постиженията.

**

ЗАХРАНВАНЕ: ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯТ ПЕРИОД В ДНИ.

ПЪРВИ ДЕН: Освен взиманите до момента плодове, чай и мед, могат да бъдат включени зеленчуци в суровия им вид. Те изместват част от плодовете, кои­то са били включени в часовете за храна – обяд и вечеря. Подбират се тези зеленчуци, които ни пред­лага сезонът. Пролет – зеленолкстни, лятото – дома­ти, краставици и т. н., зимата – зеле, моркови, ала-баш, гулии и пр. Внимава се да са добре сдъвкани, като при затруднения трябва да се използват рендето или миксерът. Зеленчукът се ползва без подправки. През останалото време се- употребяват плодове й чай.

-ВТОРИ ДЕН: Освен суровия зеленчук към обяда и вечерята се добавя варен картоф. Сварява се един кар­тоф (средна големина) – почистен и нарязан в повече вода… Когато е добре уврял, се пасира и се разделя на две порции, като едната се добавя към обяда, а другата -към вечерята. Примерно ако към обяда сте включили едно настъргано морковче, листа от маруля, спанак, до­мат, парченце зеле или нещо подобно, то към него доба­вяте половинката от пасираното картофче. За вечеря, ако е включено парче зеле, домат, чушка или друг зеленчук, към нея добавете порцията от втората половинка на па-сирания картоф. За подправки могат да се ползват ко-пър, магданоз, лимонов сок или нещо от този род.

Примзрко по часове храненето може да бъде офор­мено така:

8-9 часа – чай с мед и лимон.

По желание може някакъв сочен плод.

10 часа – плод.

Обяд – пресен зеленчук или някакъв плод и паси-раният картоф.

16 часа – плод и по желание чай.

Вечеря – суров зеленчук във вид на малка салатка от зеле, морков, домат или каквото предлага сезонът и се панира в момента у дома. Към нея се добавя порци­ята на втората половинка на пасираното картофче. Пре­ди лягане може един плод или чай.

ТРЕТИ ДЕН: Оформянето на хранителния режим остава същото, само към варения картоф .се добавят и няка::ви зеленчуци – морковче, парче целина, листни зеленчуци или нещо друго, с каквото се разполага, офор­мено като постна супа без сол и мазнина.

Порциите на супата и салатките леко се увеличават. Салатката към вечерното ядене може да бъде от зеле’, морков или домат, краставичка, чушка и магданоз и т. н.

ЧЕТВЪРТИ ДЕН: Вече може да бъде оформено четирикратно хранене.

Закуска – не по-рано от 9 часа – чай с мед и лимон, вода с лимонов сок, настойка от шипки, минерална во­да или просто само чаша обикновена вода. Може да се включи някакъв сочен плод според сезона.

Обяд – ползва се някаква салата, но като първо меню може да бъде и порция плодове. Ако сутринта сте взели портокал, грейпфрут или грозде, то към обяда могат да се включат ябълки, праскови, резен диня и пр. Включването на зеленчук или плодове зависи не само от вашето желание и вкус, но и от това, с което разполагате през сезона. След това първо меню следва постната картофена или зеленчукова супа, към която може да бъде добавена малка лъжичка кисело мля­ко като застройка.

Следобедна закуска: някакъв ллод, чай с мед и ли­мон или просто чаша минерална вода.

Вечеря – порциите на салатите не само леко се увеличават, но се обогатяват, като се прибавя малко парченце лук, счукана скилидка чесън, праз, магда-

ноз, спанак и пр. Супата може да бъде от картофи или някакви сезонни зеленчуци.

ПЕТИ ДЕН: Режимът на хранене остава същият, като се прави преценка как е приета до момента хра­ната от стомаха. Има ли лека болка, чувство на тежест или каквото и да било дискомфортно усещане, трябва да се внимава в количеството на приетата храна, но ако няма нищо смущаващо, порциите леко се увели­чават, като към обяда и вечерята могат да се добавят по няколко хапки черен пълнозърнест хляб.

ШЕСТИ ДЕН: Четирикратната форма на хранене се запазва. Оттук нататък може обедната супа да бъде заменена с малка порция овесени ядки, качамак, булгу-рена каша, печена или варена тиква, супа от домати с ориз или нещо подобно. От този ден може да се включи по малко сол.

Вечерята – второто меню след салатата – може да се разнообрази с малки порции задушен зеленчук (карто­фи, тиквички) или зеленчуково пюре. Хлябът леко се увеличава.

СЕДМИ ДЕН: Четирикратната форма на хранене остава, докато до края закуските остават само с плод и билков чай с мед и лимонов сок. Следи се за всяка реакция на стомаха. Обядът е винаги лек и ограничен, оформен със салатка или плодове и с някаква въгле­хидратна храна. При сезони с изобилие от плодове обя­дът може да бъде оформен с порция плодове и един хубав сандвич с пълноценен хляб с малко масло, олио или зехтин, шарена кол, тънки резенчета лук, печена чушка, сирене или кашкавал (в съвсем ограничени ко­личества). При сезони с изобилие от зеленчуци – мару­ля, салатка, киселец, спанак, краставичка, домат и пр., докато при вечерята се включва друг вид. В дневното меню могат да бъдат включени и малко ядки.

ОСМИ ДЕН: Четирикратното хранене продължа­ва, като приеманите порции се увеличават по коли­чество при положение, че стомахът е в добра форма. Към ползваната храна се включват ядковите расте­ния – орехи, лешници, бадеми и пр. При вечеря мо­гат да се включат млечни продукти в ограничено ко­личество – сирене, кашкавал, извара, прясно и кисе­ло мляко.

ДЕВЕТИ ДЕН: Включената храна, макар и все още ограничена, е напълно пълноценна. В нея присъс­тват плодове, сурови и топлинно обработени зеленчу­ци, ядкови растения, млечни продукти и пълноценен хляб. Предимството е на растителната храна. Вече мо­гат да бъдат включени фасулът, лещата, грахът, лу­кът, чесънът, празът, ряпата и всичко, което може да се намери на пазара, отгледано на нашата земя.

ДЕСЕТИ ДЕН: Четирикратното хранене вече мо­же да мине към трикратно, а по желание и към двук­ратно – само вечеря, като закуската е единствено ня­какъв чай, сочен плод или нещо подобно.

С приключване на захранването, за да се задържи постигнатото до момента, не може да бъде върнат ста­рият начин на хранене. С връщането му ще се върнат и болестите, дори могат да се усложнят.

Първото и основно изискване при оформянето на новия начин на хранене е дневният рацион да бъде ограничен – приеманата храна по количество да бъде по-малка, тъй като асимилативната способност на сто­маха е подобрена й той се задоволява с по-малко хра­на. И това ще бъде утвърдено като постоянен навик.

ЗАБРАНЕНИ ХРАНИ – месо, месни и рибни кон­серви, сладкарски произведения, бонбони, шоколад, кафе, алкохол, пушене на цигари.

ПРЕДИМСТВА НА ПЛОДОВО-ЧАЙНИЯ РАЗТОВАРИТЕ ЛЕН РЕЖИМ

ПЪРВО: ЛЕКО ПОНОСИМ РЕЖИМ – плодове­те, билковият чай и медът със своя богат биологичен заряд не само задвижват и активират развиващите се лечебни процеси, но и държат човека бодър и инициа­тивен. Това дава възможност обикновените хронич­ни заболявания, с които е богато нашето ежедневие, а лечението им с методите на традиционната медици­на не е успяло, да бъдат лекувани, без това да изис­ква прекъсване на трудовата и битовата дей­ност. Без отпуски и болнични!

ВТОРО: БЕЗЛЕКАРСТВЕНА ПРИРОДОСЪОБ-РАЗНА ТЕРАПИЯ. Броят на алергичните заболява­ния с непоносимост към лекарствата расте. Расте и бро­ят на болестите, предизвикани от страничните лоши действия на лекарствата. Множат се и болните, дошли до тежки комплексни състояния, които изискват проти­воречиви предписания. И единствената терапия, на ко­ято те биха могли да разчитат, е гладолечението в него­вата омекотена форма – плодово-чайният разтоварйте-лен режим. И това е така, защото лекува самата приро­да, „вътрешният природен лекар“, който всеки носи у себе си и който започва активно да действа, когато му се предоставят възможности. Този лекар никога не греши, той насочва действието си точно там, където е най-заст­рашаващо, най-фатално за живота на човека. И облек­чението започва да се чувства само за дни. Ползването на лекарствата може да бъде в изключителни случаи само в началните дни на гладуването по препоръка на лекаря.

ТРЕТО: БОРБАТА С ЕКОЛОГИЧНИТЕ НАРУ­ШЕНИЯ това е истински актуален въпрос. За-

мъосена е земята, замърсени са получените от нея

продукти, замърсена е въздушната среда, замърсена е вече и вътрешната среда на човешкия организъм. В междуклетъчните пространства се наслояват отрови от най-различен характер, нарушавайки нормалните фун­кции на органите. Последствията са сериозни болестни състояния, при които медикаментозните лечения дават съвсем слаб резултат. Единственият начин човек да бъде изчистен бързо, ефикасно и по безвреден на­чин от химикали и промишлени отрови, се оказва само гладолеченйето. Друг начин със същите резул­тати медицината до този момент не познава, защото от организма се елиминират не само отровите, но същевре­менно бързо и неусетно се развива лечебен процес, кой­то довежда до чисти тъкани и здраво състояние на орга­низма.

В Япония е направен експеримент с хора, които работят в отровна промишлена среда, и то без да пре­късват трудовата си дейност. С провеждане на курс по гладуване отровите се оттичат.

Като потвърждение на казаното и за по-голяма яс­нота предлагам резултатите от направените изследва­ния на учени-медици от гр. Одеса, които работят върху изчистването на живак от човешкия организъм. С ме­дикаментозно въздействие е постигнато отделяне на живака в урината на 3-4 пъти, но за съжаление се оказ­ват неблагоприятни страничните действия, предизвика­ли сериозни бъбречни усложнения. С прилагането на гладолеченйето отделеният в урината живак е бил десет пъти повече, но без никакви странични усложнения, при което се връща естественото здраво състояние на организма.

ЧЕТВЪРТО: КЛИЗМИТЕ И ОЧИСТИТЕЛНИТЕ СТАВАТ ИЗЛИШНИ

При много от другите форми на гладуване (на вода, сокове или бульони) поради затруднена пе-ристалтика на червата се налага да се правят

клизми, които обикновено са неприятни на болните, а и често са свързани със затруднения при ползва­нето им. При нашия плодов режим те стават из­лишни, тъй като с консумирането на плодовете де-фекацията обикновено се запазва, а при запек пос­тепенно се възстановява.

При другите форми на гладуване курсът обикно­вено започва с очистване на червата чрез някакво очистително. При прилагане на плодово-чайния ре­жим това не е необходимо.               .

ПЕТО: ГЛАДЪТ Е ПОМОЩНИК В БОРБАТА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ХРОНИЧНИТЕ ЗАБОЛЯ­ВАНИЯ – независимо дали той се провежда в по-строга, или в омекотена форма. Когато при лекаря се яви млад човек с първите симптоми на някакво хро­нично заболяване и ако той вместо с медикаменти ео изпрати с препоръки за провеждане на предложения режим, само за броени дни леко и неусетно здравос­ловното състояние ще бъде възстановено. Режимът е приемлив и резултатен още от най-ранна детска въз­раст, дори преди детето да е навършило година. Спи­съкът на неизлечимите хронични заболявания, за ко­ито ортодоксалната медицина все още няма начини за лечение, се оказва твърде обемист. А от друга страна, същите тези болести, лекувани чрез гладува­не, една по една са преминали в списъка на лекува­щите се. При това лекувани бързо, леко и ефективно.

ШЕСТО: ПОДМЛАДЯВАЩО И ОБНОВЯВАЩО ДЕЙСТВИЕ. С провеждане на лечебните разтовари­те лни курсове винаги се свалят килограми’от тегло­то, като това не е само оттичане на излишната вода, токсичните и отпадъчните материали, а главно на патологичните тъкани и старите, болнави и нежиз-неспособни клетки. Почистената от токсични и отпа­дъчни материали кръв вече става истински здрава

храна за клетките, която им дава сила и здравина. От друга страна, свалените килограми, били те по­вече или по-малко, с връщане на здравото състоя­ние и преминаване към пълноценно хранене отново се възстановяват, но това вече са нови тъкани, със­тавени от млади, жизнеспособни клетки – една реал­но млада и подновена тъкан. .Осъществена на прак­тика ювенология.

Всеки, който е имал възможност да наблюдава чо­век, провеждащ разтоварителен режим, без затрудне­ние може да констатира развиващия се обновителен процес. С оттичане на токсичните и отпадъчните мате­риали – главната причина за увреждане и остаряване на клетките и тъканите – може да се види как кожата и тъканите на лицето (а това става и по цяло­то тяло) добиват стегната младежка струк­тура. Бледият или сивкавоземлист цвят на кожата се заменя с нормалната свежа розовина.

Ясно изразено протича обновяването на душевна­та същност на човека. Подобрява се паметта, бързина­та на рефлексите, връща се веселата оптимистична младежка настройка. Присъстват ли разтоварителни-те курсове ритмично и с постоянство в живота на чо­века, с всеки изминат курс чрез почистване и подмла­дяване на тъканта се забавя идването на старостта.

Не съществува нито една лечебна система, при която успоредно с развиване на лечебния процес да не се осъществява и процес на подмладяване. Гла­дът, прилаган в каквато и да било форма, по-строга или по-омекотена, винаги се явява средство, спи­ращо остаряването.

СЕДМО: ЕДИНСТВЕН БЕЗВРЕДЕН, БЪРЗ И ЕФИКАСЕН НАЧИН ЗА СВАЛЯНЕ НА ИЗЛИШНИ­ТЕ КИЛОГРАМИ И ЛИКВИДИРАНЕ НА ЗАТЛЪС­ТЯВАНЕТО.

Още повече че лечението може да върви амбулаторно, без да се променя стереотипът на живот, воден до момента.

ОСМО: ПЛОДОВО-ЧАЙНИЯТ РАЗТОВАРИТЕЛЕН РЕЖИМ Е БЪЛГАРСКА ЛЕЧЕБНА СИСТЕ­МА, възникнала под влиянието на народни традиции, наследени от стари култури и цивилизации, същест­вували в нашата страна, на които ние сме наследни­ци. Богатата ни природа, предлагаща в изобилие пло­довете, ценните билки от планините, расли в своята естествена среда, както и висококачественият пчелен мед доказват завета на Хипократ, че храната трябва да бъде нашето лекарство. И действително плодове­те, билковите чайове и медът се оказват истин­ските лекарства на природата.

spot_img

ПУБЛИКАЦИИ