Ела да ти разкажа за бебета ин витро!

Истинска история

Статия на Славена Атанасова

Екипът на ФОМАДЕЗ и ЛАКТЕСА благодари на г-жа Атанасова, че се съгласи да публикуваме статията й.

Пожелаваме на цялата й семейство и най-вече на бебето Матей много здраве, щастие и благоденствие!

***

Ела да ти разкажа за бебетата ин витро!

От доста време искам да говоря за това, какви са бебетата ин витро. Често съм била провокирана с глупави въпроси и мнения, но изказването на ГЕЙОВЕТЕ Долче и Габана направо ме разтресе!
Живеем във време, в което информацията за всичко е толкова достъпна, че е безумие някой да остане неинформиран, но пък да се изказва със самочувствие по даден въпрос. Но то си ни е българска черта – винаги да говорим неподготвени много често за неща, които дори не ни засягат лично…

Аз съм майка на бебе ин витро и поради тази причина ми се е налагало да слушам страхотни бисери относно произхода му…

Сега ще ви обясня мили, непросветени хора какви са бебетата ин витро! Това са бебета, които са 100% наши и за тях категорично не се налага използването на ДНК тест за доказване на бащинство (нещо, което често се случва в „нормалните“ семейства). Те приличат на нас и визуално и по характер, защото въпреки стъклената епруветка, която е помогнала да ги имаме, те са направени с наш генетичен материал! В тях няма пластмаса, синтетични материали нито изкуствени оцветители. В тях има едно сърчице, което представете си като го чух за първи път и ми се искаше времето да спре и само това да слушам… И в този ред на мисли искам да споделя, че дори ги кърмим тези бебета и ядат храната на нормално заченатите ви деца!

Бебетата ин витро, уважаеми дами и господа, са дълго чакани, жадувани, до болка изстрадани и силно желани!!! С какво са по-различни ли? Ами с това, че не са „грешка след пиянска вечер“ и не са бебета, които „ох, не беше планувано, но ще го родя…“. Те са различни и с това, че коренно променят живота на родителите си и му дават такъв смисъл, че думите не са достатъчни, за да се обясни! Едва ли ще чуете майка на бебеин витро да го нарече „копеле нещастно“ и “ защо ли те родих…“.

Преди да тръгнете следващия път да задавате въпроси от рода на “ Ин витро ли са или са ваши?“ и “ Те като нормалните бебета ли са?“ се поставете само за миг на мястото на човек, който иска дете, а не може без помощта на ин витрото… Прочетете малко по форумите и се информирайте колко опита понякога са нужни докато се стигне до заветната първа среща с малкото човече… И сега това „колко опита“ звучи много сухо и е само две думи, но зад тези думи се крие толкова болка, търпение, предел на сили, изгубени и пак намерени надежди, сълзи, безсънни нощи, упреци, срам, недоверие, висене по клиники, торби с лекарства, физически неразположения, пари, пропътувани километри…

Замислете се какво би означалаво за вас 2, 3, 5, 10 неуспешни опита, които струват толкова нерви, пари, разбити мечти и смазани от безсилие души…
Нямате и най-малка предства, вие заченали нормално (доста често без да искате) какво е да видиш отрицателен тест след едногодишна борба, или наличие набременност след пети опит, но спонтанно прекъсната в 10 г. с….

Знаете ли какво е тъга по неродено дете?

Разходете се до някоя клиника и се опитайте да погледнете чакащите пред кабинетите двойки в очите! Очите никога не лъжат, знаете ли?
А знаете ли какво е неописуемо щастие? Просто погледнете в очите бременна жена заченала ин витро!
Ето затова, първо трябва да се информираме достатъчно и чак след това да даваме оценки, да задаваме тъпи въпроси и да съдим, наранявайки жестоко хората!!!

Преди да приключа, искам да обърна особено внимание на онези акушерки, които се оплакват, че са натоварени с много работа заради ГМО децата ни. Щом работите на такива места, вие най- добре трябва да знаете за каква борба става въпрос… всичко минава през ръцете ви! Засрамете се!

И за финал, ако някой не е разбрал да припомня, че РАЗЛИКА МЕЖДУ НОРМАЛНО ЗАЧЕНАТИТЕ И БЕБЕТАТА ИН ВИТРО НЯМА!!!

Или всъщност има! Една съществена е! Ин витро бебетата са безценен дар (не че повечето от другите не са…). Те са нашата награда! Те са заслуженото щастие след огромната болка! Те са много обичани, за разлика от много други деца (за съжаление), които са зарязвани във кофи за боклук, пред входове, в найлонови торби или са просто убивани веднага след раждането си, защото „ще пречат“ и провалят планове…

Може би ще има хора, които няма да са съгласни с това! За мен това е без значение! Важното е, че имам възможност да напомня на онези дребни душици, които наричат бебето ми пластмасово, че то е много по- човек от тях…

Спирам до тук, защото трябва да сменя наакания памперс на ГМО създанието ми и да провея дали не му е поникнала опашка или трето ухо, че знае ли човек….нали е ин витро!

Да, и аз съм мама на бебета ин витро, едното от които за жалост не оцеля… Но другото е смисъла на дните ми и е най-голямото ми постижение!

Благодаря за вниманието!!!

Славена Атанасова

Leave A Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да Ви предостави възможно най-доброто потребителско изживяване. Ако продължите да използвате сайта, то вие сте съгласни с това. Научете повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close