Ние родителите, често ставаме свидетели на това как децата не отстъпват играчките си, независимо колко незаинтересовани са от тях в момента. Това има своето научно обяснение.
Егоцентризмът е склонност да превърнеш себе си в център на света. Егоцентризмът е нормално явление у детето до към шест-седемгодишна възраст. През този период се осъществява постепенна диференциация между Аза и външния свят, но мисленето остава преди всичко субективно: детето гледа на явленията и на проблемите, които изникват пред него, единствено от своята гледна точка. Например то казва: „Виж, татко, луната върви с мене“, или, ако го попитат дали има братче и то отговори утвърдително, на въпроса: „А братчето ти има ли братче?“, отговаря: „Не.“ Тази нагласа може да се запази у някои субекти с интелектуална недостатъчност или със забавено афективно развитие, при страдащите от неврози, които са неспособни на „децентриране“ (да се поставят на мястото на друг човек). Егоцентризмът не трябва да бъде приравняван с егоизма, който означава прекалена любов към себе си.
Жан Пиаже вярва, че детето може да бъде разбрано само в процеса на развитието, което преминава през различни стадии. Според Пиаже интелектът разкрива жизненото отношение на детето към света. Разбирането на езика, на перцепцията, на моралните съждения не е възможно извън интелекта и неговото стадиално развитие. Жан Пиаже обособява четири стадия в развитието на интелекта.
ЗАЩО ДЕЦАТА НЕ ОТСТЪПВАТ ИГРАЧКИТЕ СИ
Според Пиаже особеност на интелекта в етапното му развитие е егоцентризмът. С това понятие се обозначава позицията на детето в света. Детето разбира света чрез своята гледна точка, без да допуска съществуването на друга. Идеята на Пиаже за егоцентризма е израз на конструктивизма като подход за разбирането на интелекта. Тя се изразява във възможността светът да бъде интерпретиран по различен начин. Пиаже използва термина познавателен егоцентризъм за да изрази, че прогресът на знанията никога не протича по пътя на простото добавяне на познатите предмети или новите равнища. Прогресът на знанията изисква постоянно преформулиране на преходните гледни точки с помощта на процес, който се движи както на назад, така и напред, постоянно коригирайки изходните систематични грешки и по този начин придвижвайки се бавно напред. Този процес се подчинява на определен закон на развитието – закона за децентрацията.
Пиаже използва термина егоцентризъм за да определи изначалната неспособност да се децентрира, да се мени дадена познавателна перспектива.
През дооперационалния стадий егоцентризмът се изразява в неспособността на детето да застане на чужда позиция и да разгледа тази позиция като единство от възможности. Егоцентричната позиция има две фундаментални следствия:
Детето не изпитва потребност да обоснове собствените си разсъждения.
– Детето не може да превърне своето мислене в обект на мисленето, да разсъждава върху своите съждения. Детето може да мисли, но още не може да мисли за своите мисли, за своите разсъждения.
Егоцентричността, характерна за този период на развитие, не позволява на децата да схващат причинно-следствените връзки. За децата е невъзможно да видят повече от един аспект на ситуациите, в които попадат. Пиаже твърди, че преодоляването на тази ограниченост е възможно само тогава, когато детето се изправи пред необходимостта да обосновава своите мисли пред другите – нещо, което е свързано с по-сложните форми на съвместност.
