4 ВЪПРОСА ТРЯБВА ДА ЗАДАВАМЕ НА СВОЕТО ДЕТЕ ВСЕКИ ДЕН

Често в ежедневните си грижи и дейности ние забравяме да поговорим с детето, а то има нужда да споделя с нас своите преживявания. Липсата на комуникация между детето и родителите може да доведе до емоционално отчуждаване.

Как да избегнем това?
Според учените средно родителите разговарят с децата си след работа само по около 12,5 мин. на ден. През 8,5 от тях те казват на детето какво да свърши, дават му инструкции и наставления. Така комуникацията, която е в полза на детето остава около 4 мин. на ден!

Писателката Джейми Харингтън формулира 4 въпроса, които ако зададем на детето то ще чувства, че се интересуваме от него и от неговите преживявания. Тя разказва как успява да запази ползотворното и за двете страни общуване въпреки че работи 7 дни в седмицата. „Имам много малко време, което мога да отделя на дъщеря си, защото съм много заета. Въпреки това отделям поне 15 мин. всяка вечер, за да си поговоря с нея.”
Според Джейми следните въпроси ще помогнат да се запази топлата връзка между детето и неговата майка, дори и ако последната няма достатъчно време:
1. Как мина денят ти?
Ако детето отговаря с една дума например „лошо”, „ нормално” и т.н. или се шегува не е необходима да провеждаме разпит. Можем просто да отговорим: „ Добре, щом не искаш – не казвай, но искам да знаеш че можеш да ми споделиш и по-късно.” С течение на времето детето ще разбере, че се интересувате и вълнувате от ежедневието му и ще започне да споделя.
2. Как са приятелите ти?
Може да попитате за конкретен приятел или за всички приятели по принцип. „Разкажи ми за …. /най-добрия му/й приятел/”, „Какво харесваш в него/нея.” и т.н. Това са въпроси за всеки повод и за всички възрасти.
3. Какво хубаво ти се случи днес ?
Дори и в най-дъждовното и мрачно време, след изпит или след дълъг ден в училище детето трябва да се забавлява. Нека ви разкаже как е ходило на кино, на кафе, на разходка в парка и т.н. Споделените положителни емоции „отключват разговора” и носят удовлетворение и за двете страни в него.
4. Имаш ли нужда от помощ или с какво мога да ти помогна?
Всички ние знаем колко е трудно ние възрастните да помолим някой друг за помощ. А сега си представете какво коства това на едно дете! За да ви се довери и да поиска подкрепата ви за нещо по-голямо трябва вие да спечелите доверието му като му помагате напр. да си почисти стаята, да си напише домашното и т.н. Така ще можете да си поговорите и за други неща. Но не разглезвайте детето като го правите всеки път!

За да е ползотворен разговора моля не прекъсвайте детето. Изслушайте го и след това коментирайте. Нека очите на детето и вашите бъдат на едно ниво – ако то е седнало на дивана – седнете и вие, поддържайте визуален контакт, не се разсейвайте напр. с телевизора. В никакъв случай не пренебрегвайте физическия контакт – прегърнете го, целунете го, вземете ръката на детето и т.н. Ако сте в лошо настроение или нямате време просто кажете на детето истината. То ще разбере, че ще поговорите с него при първа възможност.

**
Източник: Раннее развитие детей

Детска психология – психолог Теодора Пампулова